Денят на спасението: Почит към героите
С едноминутно мълчание и поднасяне на венци пред Паметника на медицинските чинове във Военномедицинска академия (ВМА) България отдава почит на хората, загубили живота си, докато спасяват други.
„Денят на спасението е посветен на онези, за които дългът и човешкият живот са стояли по-високо от собствения им живот.“
Историята зад инициативата
Денят, отбелязван на 15 август, води началото си от 2005 г. Датата е свързана с подвига на 26-годишния д-р Стефан Черкезов. През 1963 г. той спасява 47 души от пламнал автобус край Горна Оряховица, като сам загива от тежките си изгаряния.
Кой почитаме?
- Лекари и медицински сестри, загинали при изпълнение на дълга си.
- Полицаи, пожарникари и спасители.
- Доброволци и граждани, изгубили живота си в името на чуждото спасение.
- Над 120 медици, загубили живота си по време на COVID-19 пандемията.
На церемонията традиционно присъстват представители на Министерство на отбраната, Министерство на здравеопазването, Българския лекарски съюз и много други институции.
Коментари (6)
Пак такива тъжни новини... 😥 Много е гадно да четеш за д-р Черкезов и другите, които са дали живота си за нас. Поклон пред паметта им! Наистина много хора работят упорито и рискуват здравето си всеки ден. Важно е да помним техвите жертви и да ги уважаваме, не само в Деня на спасението, а винаги. Не знам как семействата им се справят... 😔
Хм, 15 август... Денят на спасението. Хубаво е да се помнят тези хора, безспорно. Но пък винаги ме е човъркало - защо точно в този ден? Защото все пак празнуваме и Благовещение, което е доста по-стара традиция, нали така? Не искам да омаловажавам жертвите – напротив, абсолютно заслужават признание. Просто ми се струва малко... изкуствено, да го кажем.
Мдаа... Жалко е за всичките хора, наистина. И д-р Черкезов... труден
Абе, хора, мн тъжно наистина... И д-р Черкезов, и всички останали, които са дали живота си да помагат на другите – ниска поклона! Сериозно, човек се замисля какъв е животът всъщност.
Наистина е тъжно, няма какво да добавя към това. Четя за д-р Черкезов, направо ми идва да плача. Млад човек, цял живот пред него... и заради служението си го няма. Ниска поклона пред семейството му и всички останали герои, които са се жертвали.