День спасения: дань уважения героям
Минутой молчания и возложением венков к Памятнику медицинским чинам в Военно-медицинской академии (ВМА) Болгария отдает дань уважения людям, которые отдали свои жизни, спасая других.
"День спасения посвящен тем, для кого долг и человеческая жизнь были важнее собственной жизни".
История инициативы
День, отмечаемый 15 августа, берет свое начало с 2005 года. Дата связана с подвигом 26-летнего доктора Стефана Черкезова. В 1963 году он спас 47 человек из горящего автобуса возле Горна-Оряховицы, при этом сам погиб от полученных тяжелых ожогов.
Кого мы чтим?
- Врачей и медицинских сестер, погибших при исполнении служебного долга.
- Полицейских, пожарных и спасателей.
- Добровольцев и граждан, отдавших свои жизни во имя спасения других.
- Более 120 медиков, погибших во время пандемии COVID-19.
На церемонии традиционно присутствуют представители Министерства обороны, Министерства здравоохранения, Болгарского врачебного союза и многих других учреждений.
Комментарии (6)
Пак такива тъжни новини... 😥 Много е гадно да четеш за д-р Черкезов и другите, които са дали живота си за нас. Поклон пред паметта им! Наистина много хора работят упорито и рискуват здравето си всеки ден. Важно е да помним техвите жертви и да ги уважаваме, не само в Деня на спасението, а винаги. Не знам как семействата им се справят... 😔
Хм, 15 август... Денят на спасението. Хубаво е да се помнят тези хора, безспорно. Но пък винаги ме е човъркало - защо точно в този ден? Защото все пак празнуваме и Благовещение, което е доста по-стара традиция, нали така? Не искам да омаловажавам жертвите – напротив, абсолютно заслужават признание. Просто ми се струва малко... изкуствено, да го кажем.
Мдаа... Жалко е за всичките хора, наистина. И д-р Черкезов... труден
Абе, хора, мн тъжно наистина... И д-р Черкезов, и всички останали, които са дали живота си да помагат на другите – ниска поклона! Сериозно, човек се замисля какъв е животът всъщност.
Наистина е тъжно, няма какво да добавя към това. Четя за д-р Черкезов, направо ми идва да плача. Млад човек, цял живот пред него... и заради служението си го няма. Ниска поклона пред семейството му и всички останали герои, които са се жертвали.