Учени от Университета на Източна Англия и британската биотехнологична фирма Oxford BioDynamics сравниха генетичните данни на пет на пръв поглед различни болести, дълъг ковид, МЕ/CFS (у нас познат и като синдром на хроничната умора), посттравматично стресово разстройство, ревматоиден артрит и множествена склероза, и не откриха почти никакви общи „болни“ гени между тях. Гените, свързани с всяка от петте болести, се включват в една и съща по-широка мрежа, която управлява имунната система и производството на енергия в клетките. Изследването, публикувано в списание Journal of Translational Medicine, не доказва обща причина за петте болести, а отваря посока за бъдещи кръвни тестове, която трябва да мине през още проверки в по-големи групи пациенти.

Сгъването на ДНК и възловите гени LAG3 и mTOR

Вместо да гледат ДНК като права поредица от букви, учените използваха платформа на Oxford BioDynamics, наречена EpiSwitch Orion, която следи как се сгъва ДНК вътре в клетката. Когато нишката се нагъне, участъци, далечни един от друг в линейната подредба, се докосват физически, и в тези допирни точки гените се включват и изключват. Екипът взе вече публикувани данни от мащабни генетични проучвания за дълъг ковид, ПТСР, ревматоиден артрит и множествена склероза и ги съпостави с по-ранни тримерни генетични данни за МЕ/CFS. Нови пациенти не бяха прегледани, целият анализ мина през компютър, върху вече събрана информация.

Списъците с гени се различават силно по дължина: от 885 за ревматоиден артрит до само 324 за ПТСР, докато МЕ/CFS и дълъг ковид имат по около 570 всеки. Поотделно тези гени почти не се повтаряха, но съпоставени като мрежа от връзки, дават друг резултат, казва ръководителят на изследването проф. Дмитрий Пшежецки от медицинския факултет на университета: „Внезапно болестите се оказаха дълбоко свързани. Това не е нещо, което можеш да видиш, ако просто прочетеш генетичната последователност“. Според него хроничната изнемощялост е видим резултат от по-дълбок срив в системите на имунитета, обмяната на веществата и реакцията на стрес, а не отделен симптом.

Най-свързаните „възлови“ гени в мрежата включват LAG3, който имунолозите свързват с изтощение на Т-клетките, когато имунните клетки спират да реагират нормално след дълго претоварване, както и части от веригата mTOR, която регулира клетъчния растеж и обмяната на енергия. Добре свързани са и RUNX1, PPARGC1A, който управлява производството на енергия в митохондриите, клетъчните „електроцентрали“ на тялото, CDH2, който помага на нервните клетки да се свързват помежду си, NRP1 и PLCG2. Зараза с коронавирус може да задейства продължителна имунна тревога, а преживян тежък стрес да разбърка хормоналните и възпалителните пътища в тялото, казва Пшежецки, но и двете нарушения стигат до едни и същи вериги, които контролират енергията, имунитета и устойчивостта на клетките.

Клинично петте болести си приличат повече, отколкото подсказват имената им. Пациентите с дълъг ковид, МЕ/CFS, ПТСР, ревматоиден артрит и множествена склероза често описват едни и същи оплаквания: тежка умора, мъгла в главата, слабо съсредоточаване, разбит сън и проблеми с автономната нервна система, която управлява пулса, кръвното и храносмилането, без пациентът да се замисля за това. Приликата в оплакванията тласна екипа да търси обща биологична основа отвъд отделната диагноза.

Изследване, платено от Oxford BioDynamics

Авторите и независими специалисти предупреждават да не се прибързва с изводите. От сдружението на пациентите в Обединеното кралство ME Association посочват, че анализът е „предимно изчислителен, основан на статистически съвпадения“, и че не доказва тези биологични пътища да причиняват болестите, а само че изглеждат свързани. Групите с различните диагнози са със съвсем различен размер: данните за множествена склероза идват от около 21 500 души, а тези за ПТСР от над 1,2 милиона, с различен произход, което прави директното сравнение рисковано. Никой от наборите данни не е бил подбран по това колко тежка е умората или откога трае, а дали съвпадението на мрежите е случайно, изследователите не са проверили с отделен статистически тест.

Изследването е платено от самата Oxford BioDynamics, която е и собственик на платформата EpiSwitch Orion, а единайсет от четиринайсетте автори работят на пълен работен ден във фирмата. Компанията вече продава кръвен тест за МЕ/CFS, който според нея разпознава болестта с 96 на сто точност, а новото изследване повдига въпроса дали подобен тест може да обхване и другите четири болести. Дали най-свързаните гени правят нещо реално в тялото на пациента, или просто изглеждат добре свързани на хартия, авторите признават, че засега не могат да кажат.

Изследователите посочват и какъв трябва да е следващият ход: да измерят нивата на тези гени в кръв, взета директно от хора с всяка от петте болести, и да подберат пациентите по тежестта на умората, а не само по диагнозата, записана в картона им.