Санкциите от близо 76 млн. евро за „Кауфланд“ не са насочени срещу чуждия собственик, а КЗК се отнася еднакво към всички, каза заместник-председателят на Комисията за защита на конкуренцията Радомир Чолаков. По негови думи комисията се отнася равнопоставено към всички и не прави разлика между чуждестранни и български инвеститори.

Решението на комисията стана известно през ноември 2026 г. Комисията установи три нарушения на веригата спрямо доставчици на храни и наложи за тях три отделни санкции.

На 28 октомври КЗК съобщи, че ще реши до десетина дни едно от двете производства срещу големи търговски вериги, другото е срещу „Максима България“.

Най-голямата е 31 854 192 евро, или 2,2% от оборота на „Кауфланд“ за 2025 г. Тя е за това, че веригата недобросъвестно е удържала от доставните цени пари за услуги, които сама предоставя. Още 21 899 757 евро (1,58% от оборота) веригата трябва да плати, защото е искала от доставчиците да намалят цените си. Същата сума и същият процент се отнасят до третото нарушение – необосновани пречки и бавене на преговорите, когато производителите искат по-високи цени.

КЗК е наказвала „Кауфланд“ за нелоялни практики и преди. През 2020 г. комисията наложи санкция от над 173,84 хил. евро (340 хил. лв.) за злоупотреба с по-силната позиция при договарянето, като установи, че веригата се държи така след юли 2015 г. Върховният административен съд окончателно потвърди решението и санкцията в пълен размер през 2023 г. През 2025 г. КЗК установи още две нарушения и наложи две санкции по 127 823 евро (250 000 лв.)

И в трите случая санкциите бяха най-високите, които законът позволяваше тогава. С промените в Закона за защита на конкуренцията от ноември 2025 г. бяха въведени нови забрани за нелоялни практики, а горната граница стана до 10% от оборота за всяко нарушение. В Полша за сходно нарушение глобата е била 163 млн. евро, но Чолаков уточни, че практиката в Европа за размера на санкциите е различна.

Според него задачата на КЗК е да пази по-слабата страна на пазара. Големите фирми имат по-силна позиция и могат да злоупотребяват с производителите, затова е нужен строг контрол. Чолаков посочи пред Nova, че секторният анализ на пазара на храни, започнат през юни 2025 г., е показал проблеми и е довел до предложенията за промени в законите.

Производителите все още се страхуват да подават сигнали, за да не развалят отношенията си с търговците, каза заместник-председателят на КЗК. Ако някоя верига предприеме ответни действия срещу доставчик, дал информация на комисията по закон, това би било сериозно нарушение, предупреди той.

Чолаков очаква действията на КЗК да помогнат на българското производство, а някои големи търговци да бъдат принудени от пазара да намалят маржовете си. Той обясни, че ако в производителите останат повече пари, те ще могат да инвестират, да произвеждат повече и по-качествено.

Според Чолаков по-активната работа на контролните органи се дължи на по-добрата работа на институциите и на връзката между тях. Той каза, че КЗК прилага закона последователно и в границите на правомощията си.

Комисията е образувала и 8 производства за предполагаеми картели при обществени поръчки, сред тях за болнично хранене и IT оборудване. Всички са започнали по сигнали, което според Чолаков показва, че доверието в КЗК расте.