Новата книга на поетесата Диана Саватева, заместник-кмет на Бургас по култура и вероизповедания, засега се казва „Сдобряване с апокалипсиса“. Саватева го назова в Културния център „Морско казино“, където разговаряше с поетесата Ина Иванова по програмата на 30-ите Есенни литературни празници в Бургас.

Този материал продължава по-ранната ни публикация за срещата в „Морско казино“, в която обявихме, че двете поетеси ще четат свои стихове на 17 октомври.

Първото стихотворение, което Саватева прочете, е със същото заглавие като книгата. Тя обясни, че заглавието идва от питането накъде се движи светът. Смята, че колективната памет ни дава възможност да разберем на какъв етап от цивилизационното развитие се намираме.

Надслов на литературната среща „Поетични реплики“ беше „Непокътнатите светове и светли апокалипсиси“. Стихосбирката на Иванова „Непокътнат свят“, повод за вечерта, е номинирана за Националната литературна награда „Перото“ в категория „Поезия“. Иванова е носителка на Националната награда за поезия „Христо Фотев“ от 2024 г. за книгата „Нещата, за които мълчим“.

Двете говориха за паметта, за творческия процес и за стихосбирката като завършено цяло. Саватева се поинтересува как поетът решава с кое стихотворение да започне и как нарежда творбите в книгата. Иванова сравни подреждането на стиховете с подбора на музика за концерт и го определи като личен творчески процес. Авторът чертае път, който читателят да мине с него, а значение има концепцията, която свързва творбите в общ разказ. „Винаги в една книга има гръбнак“, каза Иванова.

Трите цикъла на „Непокътнат свят“ Саватева свърза със смислови двойки: „Невидими поклонници“ е за „чистота и отдаденост“, „Потенциални пейзажи“ за „уединение и съзерцание“, а „Това, което изгубихме“ за „минало и жертва“.

Според Саватева стихосбирката трябва да има цялостно послание, но всяко стихотворение да въздейства и самостоятелно. На представянията си тя кани публиката да отвори книгата на случайна страница и да приеме стихотворението като лично послание. Близка ѝ е фигурата оксиморон заради противопоставянето и хармонията, която идва от него.

Иванова смята, че паметта е съществена за поезията на Саватева, а метафоричността е част от нея. Саватева разказа за триптих на Георги Божилов – Слона, който е видяла в художествена галерия във Варна и възприема като образ на фрагментарната човешка памет. „Не помним живота си като филм, а сглобяваме и разглобяваме отделни части от преживяното“, каза тя.

На срещата припомниха Аксиния Михайлова, общ редактор на част от книгите на двете поетеси, и френската ѝ награда за поезия „Гийом Аполинер“. Саватева каза, че гледната точка на редактора е своеобразно „криво, а понякога и по-право“ огледало на написаното. Иванова определи Михайлова като строга, последователна и справедлива.

Наградите помагат на книгите да стигнат до читателите сред многото нови заглавия, смята Иванова. Саватева призова младите да четат съвременна българска литература.

В разговора се появиха морето, планината и вятърът. Иванова нарече вятъра своя стихия, защото минава отвъд географските граници. Мелтемът присъства в поезията и на двете: за Иванова той е „силен и преобразяващ вятър“, а за Саватева е „олицетворение на процесите в живота, които ни извеждат от познатото и ни отвеждат на друго място“.

Артистичното четене беше на студентки от филиалите на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и Театралния колеж „Любен Гройс“ в Бургас, а музиката – на ученици от Националното училище за музикално и танцово изкуство „Проф. Панчо Владигеров“. Накрая хора от публиката прочетоха стихове на Ина Иванова.