Малка отлята златна мечка, тежка седем-осем грама, е най-новата находка от могилата Карагайлъ в Наурызбайския район на Алмати. Директорката на Обединението на музеите в града Лязат Сагъндъкова каза, че фигурката е „уникална за Казахстан“ и че досега подобно нещо не е откривано. Градската управа обяви находката на 5 ноември 2026 г. Възрастта на могилата, броят на погребаните и предназначението на мечката са все още предварителни данни.
Спасителните разкопки водят специалисти от Обединението на музеите с подкрепата на градската управа. Могилата е от ранната желязна епоха, с диаметър 25–26 метра и височина около два метра и половина. Работата по нея е започнала около месец преди 6 ноември.
Специалистите смятат, че мечката е била пришивана към тъкан, вероятно към церемониална шапка, защото на пластинката има малки дупки. Според едно от предположенията украшението може да е било за женска шапка.
Саките са степни скотовъдци, които през първото хилядолетие пр. Хр. живеят в почти целия днешен Казахстан. Изкуството им е известно като „животински стил“ – стилизирани фигури на животни, показани поотделно или в схватка. Най-често се срещат елени с извити рога, котки, птици, коне, вълци и мечки. Основният материал е бронзът, а златото е предимно за управляващата върхушка, като малки фигурки се пришиват към дрехи, колани и конски сбруи. Богатите носят облекло, покрито със златни щампувани пластинки.
От управата сравняват мечката с два казахстански паралела: златното навършие във вид на планински козел от шапката на „Златния човек“ и фигурката на леопард от могилата Кок-Кайнар в Алмати, открита през 2014 г. Към „животински стил“ мечката е отнесена изрично само в част от съобщенията, в други терминът не се споменава. Твърдението „първа в страната“ е на музея, а според едно от съобщенията подобни украшения са откривани и преди, но не с мечка.
Могилата е разграбена още в древността. Грабителите са оставили яма с дълбочина около три метра, а предметите са разпръснати хаотично. Въпреки това в нея има човешки останки и фрагменти от сакска керамика. Останките не са на първоначалното си място, защото разкопаването ги е разместило.
Според предварителната версия са погребани четирима възрастни и трима деца, но точният брой не е установен. Сред останките има кости на възрастна жена и деца. Старши научен сътрудник Марат Нурпеисов обясни, че могили с такъв размер обикновено са за един-двама души и че толкова погребани в една могила са необичайни за Казахстан. Не е ясно защо са толкова много и дали всички са погребани едновременно. Нурпеисов допуска, че антропологичните анализи може да покажат дали причината е трагедия, нападение на враг или избиване.
Датировката в IV–III в. пр. Хр. също е предварителна. Тя е по-ранна от 3 в. пр. Хр., когато според справочните данни приключва скитското изкуство в Понтийското царство.
При друга аварийна могила, в Алатауския район, Нурпеисов каза през октомври 2022 г., че „сензационното“ е, че тя е непокътната. Там има меч със златна украса, златни листове с животински мотиви по дрехите и сребърни предмети, а погребаният е мъж на около 50 години.
Предстоят допълнителни анализи, включително от антрополози. След научната обработка най-ценните предмети ще бъдат изложени в Музея на Алмати, но срок не е определен.