16 февруари 2026 г. — С какво посрещна България първия месец като част от еврозоната? Данните от Националния статистически институт (НСИ) за януари показват нещо, което дълго очаквахме: забавяне на инфлацията. Но какво точно ни казват тези цифри и какво можем да очакваме в бъдеще?
По-спокойни цени?
На годишна база, повишението на цените е достигнало 3.5%. За сравнение, през втората половина на 2025 г. стойността упорито надвишаваше 5%. Не звучи зле, нали? За последно подобни нива са отчетени през април 2025 г. — година преди въвеждането на еврото.
Интересно е и месечното изменение, което се изчислява чрез Индекса на потребителските цени (ИПЦ). То е достигнало 0.6%. В началото на месеца, предварителните данни на НСИ даваха леко по-висока цифра — 0.7%. Тогава, председателят на института, Атанас Атанасов, обясни, че разликите между предварителните и окончателните резултати обикновено са незначителни, около 0.1%. Ама все пак, каква е картината в детайли?
Къде се крие инфлацията?
Както вече се коментира, услугите са основният двигател на инфлацията през януари. Увеличение на цените отчитаме в повечето сектори. Ако се вгледаме по-подробно, две групи стоки и услуги отбелязват намаление на цените: „Облекло и обувки“ – намаление с 4%, и „Информация и комуникации“ – спад от 0.3%. Ясно е, че има нюанси, и всичко не е просто.
Какво предстои?
Окончателните данни за инфлацията в еврозоната, включително и за България, ще бъдат публикувани от европейската статистическа служба Евростат на 25 февруари. Ще видим дали корекциите ще бъдат съществени, или тенденцията ще се запази.
Ефектът от еврото и реалностите
Въпросът за влиянието на еврото върху цените винаги предизвиква интерес и дебати. Фискалният съвет наскоро публикува анализ, в който подчертава нещо важно: въвеждането на еврото като валута не е пряка причина за по-високите цени. Според тях, повишението на цените е резултат от реални фактори. Какви?
Споменават се военни конфликти, които оказват непосредствено влияние върху икономиката. Освен това, влияние имат производствените разходи, търсенето, енергийните цени и икономическата политика. От консултативния орган обясняват, че смяната на валутата е само номинална промяна. Цените и доходите са преизчислени по фиксирания курс. Няма увеличение на паричното предлагане. Напротив, България функционираше във валутен борд.
Опитът на другите страни от еврозоната показва, че има минимален еднократен ефект. Усещането за общо увеличение на цените често е по-скоро психологическо, отколкото реално. Дали ще е така и при нас, само времето ще покаже.
Но нека се замислим — как тези цифри влияят на ежедневния ни живот? Дали очакванията от еврото се оправдават? И най-вече — какво следва? Въпросите са много, а отговорите — вероятно, също.