Степта северно от Черно море е равна като длан. Степта е открито пасищно пространство, пресечено от големи реки. Хората тук живеят на кон и в движение. Имат стада, каруци и шатри, които се вдигат и свалят бързо.
В този свят, около 640 г., се ражда Аспарух.
Баща му е хан Кубрат, владетелят на Велика България. Аспарух е третият му син. В семейството на един владетел това значи нещо съвсем конкретно. Пред него има двама по-големи братя и той не е първият, когото хората гледат като наследник.
Третият син в шатрата на хана
Велика България е съюз на родове и племена, които Кубрат е събрал под своя власт. Държи ги заедно не толкова граница или крепостна стена, колкото името и думата на хана. Докато такъв човек е жив, конниците знаят на кого служат. Когато го няма, въпросът кой кого води става остър.
В степта момчетата от знатните родове растат на седлото. Учат се да яздят, да стрелят с лък от галоп и да познават пасищата и бродовете. Бъдещият водач трябва да знае къде има вода през лятото и трева през зимата, кой род на кого е роднина и кой на кого има зъб. Без това никоя орда не стига далеч.
За детството на Аспарух източниците не казват нищо, но вероятно той израства в тази среда. Около себе си има баща, който е създал държава, и братя, които един ден ще искат своя дял от нея.
Когато голямата държава се разпада
След смъртта на Кубрат синовете му се разделят, а около 665–670 г., под натиска на хазарите, които идват от изток, Велика България се разпада. Ордата не изчезва. Тя се разделя.
Аспарух поема своята част от хората и ги повежда на запад.
Това не е военен поход в обичайния смисъл. Тръгва цял народ. Мъже на коне, жени и деца в каруците, старци, стада от коне, говеда и овце. Всичко, което имат, пътува с тях.
Пътят минава през една река след друга. Всяка трябва да се прегази или преплава с добитъка, с каруците, с цялото имущество.
Посоката е ясна, макар и не лесна. На запад, към залеза, към Днестър и Дунав.
Ъгълът между реките
Накрая ордата спира в земя, която източниците наричат Онгъл. Най-често я търсят между Днестър и Дунав, около делтата, близо до морето. Реки и блата я пазят отпред и отзад. Чужда войска трудно стига до нея, а който я познава, може да се скрие или да удари внезапно.
За хора, които току-що са загубили родната си степ, това е важно.
Само че Онгъл не е празна земя на края на света. Точно отсреща, отвъд Дунава, започват земите, които Константинопол смята за свои. От векове реката е северната граница на империята. По двата ѝ бряга и навътре живеят славянски племена, които орат, сеят и се разбират със съседите си, както могат.
Аспарух е дошъл не в пустош, а на прага на най-силната държава в тази част на света.
И през 680 г. император Константин IV Погонат събира войска и флот и лично ги повежда срещу българите.