Неврокоп лежи в котловината на Места, между Пирин и Родопите. Градът е малък, а селата около него са пръснати по долини и склонове. През 1935 г. този край получава нов митрополит. Казва се Борис. По рождение е Вангел Симов Разумов.
Зад него вече има дълъг път, от родното Гявато край Битоля, през семинарията в Цариград, до докторската степен по богословие от университета в Черновиц.
Преди да поеме епархия, Борис пише. През 1928 г. издава брошурата „Кризата в нашето училище“.
Времето е тежко. България е минала през няколко войни една след друга, губи земи, а към нея прииждат бежанци от Македония и Тракия. В класовете седят деца, чиито бащи са загинали на фронта или са оставили къща и нива отвъд новите граници. Бедността е навсякъде, а спорът какво и как да учат децата не стихва.
Борис влиза в този спор като богослов. Той пише за кризата в училището, а в други свои работи и за кризата в духовния живот. При него двете теми вървят заедно. Училището за него е място, където се оформя човекът, затова то е и работа на Църквата.
Владика под Пирин
Неврокопската епархия не е лесна. Тя е гранична, планинска, с хора от различна вяра.
Работата на един митрополит е делнична и тежка: служби, грижа за енориите и храмовете, освещаване на нови църкви, окръжни писма. Още през октомври 1935 г. той призовава учителите в епархията да създават православни християнски дружества и църковни училищни хорове.
Борис остава на неврокопската катедра повече от тринайсет години. През това време България минава през още една война и смяна на властта, а седалището на митрополията е преместено в Горна Джумая.
Новата, комунистическа власт много скоро обръща поглед към Църквата.
От 1946 г. Държавна сигурност държи митрополит Борис под постоянно наблюдение. За нея той е противник на режима. Тя води досие за него, в което той и протосингелът му са описани като „изпечени фашисти и реакционери“.
Две години митрополитът живее и служи под чужд поглед. Въпреки това продължава да обикаля епархията, да служи, да освещава храмове.