Котел е сгушен високо в Балкана, между гористи склонове. Къщите са с каменни основи и тъмни дървени етажи, улиците са тесни и стръмни.
Тук хората живеят от овцете, от занаятите и от търговията. Котленци карат стада и стока далеч отвъд планината и се връщат с пари, новини и чужди думи. Градът е малък, но гледа навън.
В Котел през април 1821 г. се ражда момче, кръстено Съби. Пълното му име е Съби Стойков Попович. По-късно светът ще го знае с друго име, Георги Стойков Раковски. До това име обаче има още много път.
Град в гънката на планината
Годината е 1821. Българските земи са част от Османската империя от векове. Държава с име България няма. Няма и българска армия, нито власт, която да говори от името на българите.
Има език, вяра, песни. И има градове като Котел, които са далеч от пашите и близо до гората. Балканът тук е и дом, и скривалище.
Съби расте в този свят. Ранното му детство минава в Котел, а после учи в Карлово и в Цариград. Това е мястото, от което тръгва.
За самото тръгване стига едно число. Двайсет години.
Присъда, която го праща чак до Марсилия
През 1841–1842 г. младият мъж участва в подготовката на Браилския бунт и е осъден на смърт от местните власти в Браила. Става дума за човек, който едва е излязъл от юношеството, а вече е осъден на смърт.
Такава присъда не е празна заплаха. Като гръцки поданик той е предаден на гръцките власти, но с помощта на гръцкия посланик Маврокордатос успява да избяга.
И той бяга далеч. Не в съседния град, а чак до Марсилия. Това е голямото френско пристанище на Средиземно море, където акостират кораби от Изтока и от Африка, където се говори френски и където султанът няма власт.
Така, едва на двайсет и няколко години, той вече знае какво е изгнание.
Смъртната присъда е първата цена, която плаща за избора си. Тя няма да е последната.
Оттук нататък животът му ще мине по пътища, по пристанища и по чужди градове.
Тайна на Дунава
През 1853 г. той отново е в центъра на събитията. Този път в Свищов, на Дунава.
Годината е 1853. Русия и Османската империя отиват към война. За много българи Русия е голямата православна сила, от която чакат помощ срещу султана. Надеждата е стара и дълбока.
В Свищов Раковски създава заедно с група българи „Тайното общество“. Целта му е да събира пари за освобождението и сведения за османските войски, в помощ на Русия.
Дейността на обществото е разкрита и турските власти го арестуват.
Отново животът му зависи от една империя, която го смята за враг. Сега той вече не е двайсетгодишен младеж. Вече е мъж над трийсет, който е видял Европа.
Тук има и нещо, което трудно се подрежда в права линия. През 1853 г. Раковски рискува живота си, за да помага на Русия. Осем години по-късно той ще напише памфлет със заглавие „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“. Човекът, който е събирал сведения в помощ на Русия, ще нарече руската политика към българите убийствена.
Едното не изтрива другото. И двете са част от него.
Арестуван през 1853 г., той успява да избяга, докато го превозват към Цариград. Пред него са още четиринайсет години живот. Почти всяка от тях ще мине в бягство, над печатарски листове или сред доброволци, които чакат заповед.