Въздушни обвинения: Делото Коцев между политиката и правосъдието

21.07.2025 | Политика

Журналистическо разследване разкрива сложните правни перипетии около корупционно дело срещу варненския кмет Благомир Коцев, което придобива метафоричното определение "дело на въздушна възглавница" поради противоречиви свидетелски показания.

Снимка от Jellybeanslover, Wikimedia Commons, под CC BY-SA 4.0

Поредното политическо предизвикателство разтърсва българското правораздаване с нестандартен казус, който предизвиква сериозен обществен интерес. Делото срещу варненския кмет Благомир Коцев придобива изключително нетипичен характер, определян от политическия анализатор Радан Кънев като "безтегловно обвинение".

Ключовият проблем се корени в несигурността на свидетелските показания. Основният свидетел Иванов официално се оттегля от първоначалните си твърдения, като заявява, че те са били дадени под натиск от разследващите служители. Този неочакван обрат поставя под съмнение цялата процесуална конструкция.

Комисията по процентите от корупция (КПК) продължава разследването с нестандартни методи, които сами по себе си предизвикват въпроси. По неофициални данни, по време на обиск в дома на Коцев агентите са извършили изключително щателно проучване, включително и в детски памперси, търсейки евентуални доказателства.

Международният аспект на случая допълнително го усложнява. Присъствието на германската посланичка на граждански протести предизвика остра дипломатическа реакция от българското Министерство на външните работи. Ведомството на външния министър Георг Георгиев публикува официална позиция, която предупреждава чуждестранните дипломати да спазват определени протоколни норми.

Парадоксът на ситуацията се подчертава от факта, че освен оттеглилия се свидетел Иванов, съществува и друг ключов свидетел - г-жа Пламенка. Нейните показания се превръщат в център на медиен и политически интерес, като дори вдъхновяват журналиста Иво Балев да напише сатирична песен.

Анализаторите виждат в този случай симптом за по-дълбоки проблеми в съдебната система. Метафоричното определение "дело на въздушна възглавница" навлиза в публичното пространство като красноречив израз на правната несигурност и политическите влияния.

Паралелите с по-ранни публицистични разработки, като книгата на Любен Дилов "Седнал във въздуха", допълнително подчертават иронията и абсурдността на случващото се. Делото придобива почти символичен характер на съвременен политически фарс.

Крайният резултат остава несигурен. Дали обвинението ще се материализира или ще остане "във въздуха", предстои да бъде разбрано. Едно е сигурно - случаят Коцев вече е част от съвременния български политически фолклор.