Политическата криза, която разтърси Съединените щати през 70-те години, достига своята кулминация с безпрецедентното решение на действащ президент да напусне поста си доброволно. Скандалът "Уотергейт" се превръща в повратна точка в американската политическа история, демонстрирайки изключителната устойчивост на демократичните институции.
Началото на драматичните събития е поставено през лятото на 1972 година, когато е извършено нощно нахлуване в централата на Демократическата партия в комплекса "Уотергейт". Първоначално инцидентът изглежда като обикновено престъпление, но постепенно разследването разкрива мащабна система от незаконни дейности, включващи широкомащабно следене, саботаж и опити за прикриване на престъпления от най-високите етажи на властта.
Ключов момент в разследването се явяват магнитофонните записи от Овалния кабинет, които категорично доказват пряката осведоменост и участие на президент Ричард Никсон в опитите за прикриване на престъплението. Публикуването на тези доказателства през лятото на 1974 година нанася съкрушителен удар върху политическия му авторитет и престиж.
Повратът настъпва, когато влиятелни политически фигури, включително членове на Републиканската партия, призовават Никсон да подаде оставка доброволно. Целта е да се избегне унизителна процедура по импийчмънт, която би нанесла допълнителни щети на държавните институции и националния престиж.
На 8 август 1974 година президентът официално обявява своята оставка - безпрецедентно събитие в американската история. Този акт се превръща в силен символ на върховенството на закона и доказателство, че никой не стои над конституционните принципи, дори и highest ranking държавен служител.