Продължаващият конфликт в Близкия изток и фактическото затваряне на Ормузкия проток за повече от два месеца доведоха до ситуация, която рейтинговата агенция "Crisil" определя като "най-големия енергиен шок в историята". Смущенията обхващат глобалните пазари на енергоносители, храни и морска търговия, а перспективите за политическо уреждане остават неясни.
Скок на цените на петрола и загуба на 10% от световното производство
В края на април цената на сорта "Brent" за кратко надхвърли 120 долара за барел – ниво, невиждано от юни 2022 г. Това се случи, след като президентът Доналд Тръмп отхвърли предложението на Иран да отвори пролива преди началото на ядрените преговори, настоявайки морската блокада да продължи до постигане на споразумение с Техеран.
Според данни на "S&P Global", цитирани в доклад на "Crisil" от 11 май, нарушенията в доставките на суров петрол и петролни продукти водят до отпадане на най-малко 10% от световния обем производство от пазара. Това допълнително затягa и без това напрегнатия баланс между търсене и предлагане.
Удар далеч отвъд енергийния сектор
Международната енергийна агенция (МЕА) определи случващото се като "най-голямото прекъсване на доставките в цялата история на световния петролен пазар". Ръководителят на МЕА Фатих Бирол предупреди, че това е "най-сериозната заплаха за енергийната сигурност", пред която светът някога се е изправял.
Преди началото на американско-израелската военна операция срещу Иран на 28 февруари през Ормузкия проток всеки ден преминаваха около 20 милиона барела петрол. Оттогава дневният брой преминаващи кораби е намалял с над 90%, показват данни на "Goldman Sachs".
Последиците обаче се усещат много по-широко от петролния пазар. Тайландският износ на ориз за Ирак – който преди възлизаше на почти 1 милион тона годишно – "напълно е спрял" от началото на войната, тъй като корабите не могат да преминават през протока. Това съобщава почетният президент на Асоциацията на износителите на ориз в Тайланд Чукият Опхасвонгсе.
За три месеца Тайланд е загубил над 200 000 тона износ на ориз за Близкия изток, а разходите за транспорт и застраховка са се повишили с около 20%. Премиите за военен риск за кораби, преминаващи през Персийския залив, са скочили от предкризисно ниво около 0,1% от стойността на съда до 2–3% – увеличение до 2400%, се посочва в мартенски доклад на презастрахователния брокер "Howden Re".
Държавите преосмислят уязвимостите в морската сигурност
Южна Корея, която има 26 кораба под национален флаг, заседнали в региона на пролива, води преговори със Съединените щати и партньорски държави "по няколко направления" относно приноса си за гарантиране на свободата на корабоплаване. Това съобщава високопоставен представител на президентската администрация в Сеул.
По информация на "Korea Herald" южнокорейските власти вече са направили опит да изведат своите кораби по време на кратко двуседмично примирие през април. Наскоро Сеул осъди поредното нападение срещу търговски товарен кораб в Ормузкия проток, предупреждавайки, че подобни инциденти поставят под риск ключовите глобални системи за транспорт на енергоносители.
Макроикономически ефект: забавен растеж и по-висока инфлация
Според прогнозата на "Crisil" енергийният шок ще забави реалния икономически растеж на Индия до 6,6% през финансовата 2027 година в сравнение със 7,6% година по-рано. В същото време потребителската инфлация се очаква да се ускори средно до 5,1% спрямо около 2% преди кризата.
Европейската комисия също предупреждава за дългосрочен характер на кризата. В свое изявление от април Брюксел подчерта: „Не бива да се заблуждаваме, че настоящата криза на високите цени на енергоносителите ще бъде краткотрайна“.
В съчетание с увеличените транспортни и застрахователни разходи, по-високите цени на петрола и газа застрашават конкурентоспособността на индустрията, намаляват покупателната способност на домакинствата и създават риск от нова вълна на инфлационен натиск в много икономики по света.