Шофьорът пред колонката в квартала тази седмица не се интересува от геополитика. Гледа таблото, вижда сумата и някак автоматично си представя горяща рафинерия някъде в Русия — нали точно за това пишат по новините. Логично изглежда: украински дрон удря завод в Ярославъл, а на другия ден бензинът в България е по-скъп. Само че връзката е погрешна. Горивото у нас, в целия Европейски съюз и в Съединените щати поскъпва основно защото Доналд Тръмп влезе в открит военен сблъсък с Иран в Ормузкия проток[2][4] — не защото украински дронове удрят руската петролна инфраструктура. Определено Украйна ще продължи да нанася удари там, откъдето Кремъл финансира своята война срещу нея. В днешните условия — това е единственият начин да се противостои на апетитите на Кремъл. Но въпреки това е важно да се разбере, че сметката за скъпото гориво на нашите бензиностанции идва предимно от друго място. Конфликтът на Тръмп с Иран в Ормузския пролив влияе на цената на дизела в нашия регион.
Какво точно гори в Ормузкия проток
От края на февруари 2026 г. САЩ и Иран водят открит военен сблъсък, чийто епицентър е тесният морски проход между Персийския залив и Оманско море[4]. Последните седмици досоха рязка ескалация: американски удари по ирански танкери, ответни атаки на Революционната гвардия срещу други плавателни съдове[2]. Трафикът през протока пресъхна — до едва десетина търговски кораба дневно, при обичайно многократно по-натоварено движение[2]. Брент, световният еталон за цена на суровия петрол, скочи до около 97 долара за барел в началото на септември — ръст от девет процента за пет дни и близо 19% за месец[2], а след временното спиране на голям тръбопровод в Саудитска Арабия на 11 септември мина и границата от 104 долара[9]. Причината е стара колкото самите петролни борси: през Ормуз минава около една четвърт от целия морски петролен трафик по света, близо една пета от световното потребление[5]. Заплаха за толкова голям дял от предлагането вдига цената навсякъде — дори там, къде физически не се купува и капка петрол оттам.
Тук е и първият нюанс, който обикновено се пропуска. По-голямата част от петрола, минаващ през протока — над 80% — е предназначена за Азия, най-вече за Китай и Индия[5]. Съединените щати внасят оттам само около половин милион барела дневно, нищожен дял от собствения си внос[5]. Но петролът е глобална, взаимозаменяема стока — цената му се формира на един-единствен пазар, не на десет отделни. Затова трус в Ормуз вдига сметката и в Пловдив, и в щата Мисисипи, независимо чий точно е барелът в резервоара.
Защо суровият петрол почти не реагира на ударите по руските рафинерии
А сега — Русия. С началото на 2026 година руските атаки по училища, болници, търговски центрове, складове и домове на украински граждани вече не остават без отговор. Тоест от февруари украинските дронове атакуват руските нефтопреработвателни заводи средно веднъж на два-три дни, а само през август броят на ударите достигна 21. Ефектът върху руското рафиниране е реален и болезнен за Кремъл: преработката на суров петрол падна до най-ниското ниво от над двайсет години, около 3,8–3,9 милиона барела дневно при обичайни 5,3–5,5 милиона[8]; производството на бензин отстъпи с близо 20% на годишна база, а на дизел — с над 23%. Вътре в Русия опашки, лимити от 40–60 литра на кола и бензин по 120 рубли за литър вече не са изключение в редица региони.
Но важен нюанс: когато една рафинерия спре, суровият петрол не изчезва — той просто не се преработва в Русия и заминава за износ в суров вид. Анализаторите от организацията за изследване на енергията и чистия въздух засичат, че приходите на Русия от суров петрол през юли дори леко са нараснали, а купувачите остават същите: Китай взема половината от руския износ, Индия — около 37%, Турция и ЕС по около 5%[7]. Ударите свиват руското рафиниране, но не свиват предлагането на суров петрол за света — затова Брент почти не помръдва заради тях. Тясното място не е количеството петрол, а капацитетът да бъде превърнат в гориво[8].
Русия отдавна не изнася гориво на Запад
Има и втори нюанс, който си струва да се назове ясно: Русия въведе пълна забрана за износ на бензин от 1 април 2026 г. и я удължи до края на годината, а от 8 юли спря и износа на дизел заради недостига по собствените си бензиностанции[1]. С други думи, дори без нито един украински удар руското гориво отдавна не стига до европейските колонки — заради санкциите след инвазията то официално не е стигало и преди, а сега не достига дори до традиционните му купувачи като Турция и Бразилия. ЕС не губи точно сега руски бензин или дизел — той не ги е купувал и до вчера.
Къде ефектът все пак се усеща: дизелът
Тук обаче честността изисква да не се спира дотук, защото не всичко се обяснява само с Ормуз. Русия допреди войната изнасяше около 30 милиона тона дизел годишно — реален излишък, който охлаждаше световния пазар[8]. Щом този излишък изчезна заради ударите и последвалата забрана, купувачите му — Турция, Бразилия, Северна Африка, Централна Азия — се насочиха към същите доставчици, от които тегли и Европа: САЩ, Индия, Близкия изток[8]. Резултатът е рекорден крак-спред на дизела — разликата между цената на суровия петрол и цената на готовото гориво, която показва колко скъпо е самото рафиниране и логистиката до бензиностанцията. Европейските рафиниращи маржове за дизел вече надхвърлят 60 долара за барел[8], а в еврозоната те формират около 19% от крайната цена на литър дизел, докато при бензина са едва 8%[3]. Затова дизелът поскъпва по-рязко от бензина — и точно тук украинските удари, макар да не движат суровия петрол, оставят своя реален, малък и по-малък отпечатък редом с много по-голямото ормузко сътресение.
Сметка в България
Резултатът от двете сили, събрани заедно, е познат на всеки, който пълни резервоар тези дни. Средната цена на бензин А95 у нас достигна 1,68 евро за литър към 20 септември, а дизелът — 1,95 евро; само за седмица покачването е било около 3–4%, а от началото на месеца — над 7%[6]. В целия Европейски съюз бензинът вече струва средно 2,063 евро за литър, а дизелът — 2,159 евро, най-високите стойности, откакто Европейската комисия въобще следи тези данни, тоест от 2005 г. насам[3]. По прогнози на анализатори, цитирани от Европейската централна банка, маржовете при дизела ще стигнат връх едва през октомври — тоест по-скъпо може да стане, преди да поевтинее[3].
- В този контекст е примечателно да се разгледа невероятната ситуация: предположим, че желанието на Путин да завземе Украйна е толкова нелечимо, че не подлежи на преразглеждане, и целият свят се съгласява да му даде това, което иска, с цел поддържане на благополучието и стабилността. Макар това от една страна да граничи с утопия или диагноза, а от друга — такъв ход от страна на Европа ще има последствия, но вече не под формата на цена на горивата. Но нека предположим! Какво ще спечели Тръмп, като замени зависимостта от Иран с зависимост от Кремъл, ако конфигурацията на днешна Русия остане същата? На какво ще бъде дължен Д. Тръмп към Русия за своето «спасение« в сложилата се ситуация? Как ще изглежда ситуацията, когато Москва стане безалтернативна и допълнително се усили за сметка на Украйна? Изглежда, че това е точното решение, което ни предлагат, като решение на въпроса с дизела.