Световната банка свали прогнозата си за растежа на българската икономика през 2027 г. от 2,9% на 2,6%, показва докладът „Как изкуственият интелект да работи: работни места, предприятия и производителност“, публикуван днес.
Този материал продължава по-ранната ни публикация за прогнозата на Световната банка, представена на форум в София, където старши икономистът на банката Десислава Николова говори за структурните пречки пред растежа на българската икономика.
За 2026 г. очакванията остават същите като в пролетната и юнската оценка: 2,6%. Миналата година растежът е бил 3,1%, а за 2028 г. банката прогнозира 2,7%. През следващите две години той ще се задържи около 2,6% годишно.
Бюджетният дефицит ще стигне 5,3% от БВП тази година, при 3% миналата. Причините, посочени от банката, са бързият ръст на социалните разходи, повече инвестиции на общините и по-високите енергийни субсидии.
Силното вътрешно търсене (по-високите реални заплати, ръстът на кредитите и по-хлабавата бюджетна политика) е крепило икономиката, но е вдигнало инфлацията и разширило дефицита. Затягането на бюджета и по-слабият ръст на реалните заплати ще свият растежа през следващите две години, предвижда банката. За домакинствата това означава по-малко допълнителни пари в джоба.
Банката очаква за Европа и Централна Азия ръст от 2,2% тази година, 2,4% през 2027 г. и 2,6% през 2028 г., след като през 2025 г. регионът е отчел 2,6%. Ако се изключи Русия, растежът е по-висок: 3% тази година, 3,4% през 2027 г. и 3,7% през 2028 г. По-слабият растеж в ЕС ограничава износа и промишлеността в региона. Известно съживяване в ЕС през 2027 и 2028 г. ще помогне на Централна Европа. Отделни числа за ЕС и еврозоната в доклада няма.
България е трета в Европа и Централна Азия по мощност на центрове за данни на глава от населението, с 2,89 мегавата на 1 млн. жители. Пред нея са Полша с 6,62 МВт и Русия с 3,82 МВт. В целия регион средната стойност е 2,1 МВт, докато държавите с високи доходи извън него достигат 31,6 МВт. Над 1 МВт на 1 млн. жители минават само три държави в региона.
Недостигът на изчислителни мощности е сред най-големите пречки пред масовото използване на изкуствен интелект, посочва банката. По-малко от 1% от 500-те най-мощни суперкомпютъра в света се намират в Европа и Централна Азия.
Миналата година 8,5% от българските фирми с поне 10 служители са използвали поне една технология с изкуствен интелект, при средно 20% за ЕС. Над 90% от обявите за работа, в които се търсят такива умения, са в столичния регион, а тази концентрация крие риск да задълбочи разликите между областите.
Генеративният изкуствен интелект засяга най-силно сектора на бизнес услугите, където работи голяма част от висококвалифицираните служители у нас. Масово изместване на работници още няма, но банката очаква рутинните задачи да бъдат автоматизирани, а хората да минат към контрол, проверка на качеството и по-сложна работа.
„Основният риск през следващото десетилетие вероятно ще бъде твърде слабото внедряване и приспособяване към изкуствения интелект, а не прекомерното му използване“, каза главният икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия Ивайло Изворски.