Форумът „Бъдещето на парите“ се проведе в бизнес комплекс „Кепитъл форт“ в София и беше организиран от списание „Мениджър“. Пред участниците старши икономистът на Световната банка Десислава Николова каза, че пречките пред дългосрочния растеж на българската икономика все повече се коренят в самата ѝ структура: ниска производителност и недостатъчни инвестиции.

Банката прогнозира растеж на българската икономика от 2,6% както тази, така и следващата година, докато бюджетният дефицит у нас ще достигне 5,3% от БВП тази година. Прогнозата е направена през лятото, а според Николова оценката за растежа може да се окаже леко завишена.

Благосъстоянието в България расте, но изоставаме в догонването на по-богати държави като Румъния по БВП на глава от населението, посочи тя. Освен качеството на работната сила, най-голямата пречка пред растежа е ниското равнище на инвестициите: у нас те остават под средното за ЕС, а и под нивата в Република Северна Македония и Сърбия.

Вътрешното търсене остава основният двигател на растежа, подпомогнато от заплатите, които растат бързо, по-големите бюджетни разходи и ипотечните кредити. Николова посочи признаци на прегряване: икономиката расте по-бързо, отколкото позволява потенциалът ѝ, реалните заплати се увеличават рязко, потреблението изпреварва темповете на БВП, а фискалната позиция се влошава.

Инфлацията в сектора на услугите надвишава средната за икономиката, което Николова определи като още един признак за прегряване. Средногодишната инфлация у нас се очаква да надхвърли 4% тази година, а инфлационният и външният натиск остават високи. Дефицитът по текущата сметка на страната е бил близо 6% от БВП през миналата година, а Световната банка очаква подобен дял и тази година.

Процедурата по свръхдефицит ще наложи голямо затягане на бюджета през следващите една-две години, което допълнително ще ограничи растежа, предупреди Николова.

В региона на Европа и Централна Азия, в който Световната банка класифицира и България, най-голямият проблем е недостигът на работни места. Работниците, които се внасят у нас, идват обикновено от държави в същия регион, където недостигът на кадри също се задълбочава, а това е лоша перспектива за бъдещето. Като възможно решение на регионалния проблем Николова посочи изкуствения интелект и автоматизацията.