Българските законодатели подготвят мащабни промени в регулирането на ценообразуването по време на въвеждането на еврото, които предвиждат драстични финансови санкции за търговски субекти.
Според новите предложения, внесени от депутати като Делян Добрев, Йордан Цонев и Деница Николова, търговците рискуват имуществени санкции между 5000 и 1 милион лева при неправомерно формиране на цените в периода от август 2023 до края на 2026 година.
Законопроектът диференцира санкционната политика спрямо различни категории търговци. За юридически лица и еднолични търговци са предвидени следните финансови наказания:
• При първо нарушение: От 5000 до 100 000 лева
• При повторно нарушение: От 10 000 до 200 000 лева
За предприятия с годишен оборот над 50 милиона лева са въведени допълнителни механизми за изчисляване на санкциите - до 0,5% от оборота при първо нарушение и до 1% при повторно, като максималният праг остава 1 милион лева.
Съществена новост в законопроекта е задължението за търговци с оборот над 10 милиона лева да публикуват ежедневно до 7 часа сутринта информация за крайните продажни цени на стоки от потребителската кошница. Тази разпоредба е променена спрямо първоначалния вариант, който предвиждаше седмична отчетност.
Комисията за защита на потребителите ще създаде публичен интернет портал за проследяване движението на цените, като методиката ще бъде специално утвърдена.
Законодателите въвеждат и нова дефиниция за "обективни икономически фактори", които могат да обосноват промяна в цените. Към тях се отнасят документируеми промени в разходите за производство, доставка, съхранение, продажба, нормативни промени и извънредни обстоятелства.
Друга значима промяна е дефинирането на "стоки от първа необходимост", включващи хляб, мляко, яйца, комунални услуги и лекарства. При установяване на рязко поскъпване на тези стоки, Министерският съвет получава правомощия да предприема временни регулаторни мерки.
Паралелно с основните текстове са внесени и алтернативни предложения от различни политически формации. Например, депутати от "Възраждане" предлагат по-дълъг срок за предоставяне на информация от търговците - не по-малко от 5 работни дни.
Друго предложение, внесено от Севим Али от АПС, цели отпадане на изискването за публично обявяване на цените на лекарствените продукти, като се позовава на спецификите в аптечната търговия.
Законопроектът предстои да бъде разгледан на второ четене от Комисията по бюджет и финанси, като крайният срок за внасяне на предложения изтича в деня на обсъждането.
Очаква се финалният вариант да предостави ясни и строги механизми за контрол върху ценообразуването по време на най-важния финансов преход за България - въвеждането на еврото.