Световната метеорологична организация (СМО) съобщи на 3 септември: Ел Ниньо вече се е установило трайно в тропическата част на Тихия океан. То ще достигне много силна интензивност. Наводненията, сушата и екстремната жега остават риск и през 2027 г.
За Европа сезонните прогнози сочат по-скоро мека зима, но метеоролозите не изключват отделни застудявания и тежко време и предупреждават, че изключително топла зима не е гарантирана. Явлението се заражда в тропическата част на Тихия океан, а до Европа ефектът му идва по косвен път.
Шансът Ел Ниньо да се задържи до февруари 2027 г. е почти 100 на сто, според СМО, която определя тази прогноза като най-категоричната, която е издавала. В последния си сезонен климатичен обзор организацията очаква явлението да се засили още.
В оценката си от 10 септември Центърът за прогнози на климата към Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ отчете, че през предходния месец Ел Ниньо се е усилило. Вероятността Ел Ниньо да стане много силно през есента и зимата на 2026–2027 г. в Северното полукълбо е над 90 на сто. Вероятността условията да продължат през декември, януари и февруари е практически 100 на сто.
Водата в части от източната екваториална зона на Тихия океан е с над 3 градуса по-топла от обичайното. Индексът Niño-3.4 беше 1,8 градуса през август, а СМО очаква средното му отклонение за септември, октомври и ноември да е около 3,6 градуса.
Ел Ниньо се връща на всеки 2 до 7 години и продължава от 9 до 12 месеца. Последното, през 2023–2024 г., е сред петте най-силни в историята на наблюденията по класацията на СМО, а това от 2015–2016 г. е било още по-силно. Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) посочва със средна увереност, че екстремните явления Ел Ниньо ще са около два пъти по-чести през този век, отколкото през предишния.
Какво означава това за хората по места, описва анализ на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) с фокус върху Азия и Тихоокеанския регион. Авторите са специалист по програмата за възстановяване и системите за ранно предупреждение и реакция в ПРООН за Евразия и ръководителят на регионалния проект за цунами в регионалния център на организацията.
Пикът на Ел Ниньо се очаква към края на 2026 г., а засилването стига върха си около ноември и декември. Най-тежките последици за селското стопанство и за храната може да дойдат по-късно, в края на 2026 г. и през 2027 г., показва регионален обзор на ООН. В континенталната част на Югоизточна Азия исторически най-силните последици идват около февруари–май на втората година от епизод Ел Ниньо.
По-сухите условия, липсата на вода, загубите на реколта, горските пожари и екстремната жега може да се задържат или да се засилят дори докато самото Ел Ниньо вече отслабва.
На 26 август внезапно наводнение и свлачищен поток с начало високо в Хималаите удариха общности по реките Бхоте Коши и Тришули в Непал. В края на септември проливни дъждове наводниха Банкок, а тайфунът Дуджуан донесе рекордни валежи, наводнения и свлачища в района на Голямо Токио. Нито едно от тези събития не е свързано директно с Ел Ниньо, обясняват от ПРООН, но заедно показват колко малък е запасът, с който районите посрещат такъв удар.
Бързата оценка на ПРООН след бедствието в Непал установи, че значителна част от хората в засегнатите общини са живели с над средната уязвимост още преди наводнението. Бедствията удрят най-силно там, където развитието е оставило хората незащитени, посочват авторите.
Ударите не са равни, продължават те. Дребният земеделец, който загуби реколтата си, губи и дохода за следващия сезон. Работникът на открито губи дневната си заплата заради жегата, а семейство без спестявания, без застраховка и без социална защита няма на какво да се опре. Високите цени на горивата, торовете и храните могат да превърнат климатичните загуби на реколта в по-голям недостиг на храна до 2027 г.
За разлика от земетресението Ел Ниньо дава предупреждение, посочват от ПРООН. Месеците преди пика са най-ценното време за действие и този прозорец се затваря.
Оттам изброяват пет неща, с които правителствата и партньорите им да се заемат сега. Прогнозите трябва да стигат до решения. Нужна е обща и редовно обновявана картина на риска. Трябват и ясни послания до най-изложените хора, включително жени и далечни общности, по канали, на които те се доверяват. Нужна е и готовност за изпреварващи действия: преглед на условията, при които се задейства помощ, планове за извънредни ситуации, предварително договорени пари и доставки.
Системите за социална защита трябва да могат бързо да се разширят. Нужни са готови регистри, платежни канали и начин да се определи кой да получи подкрепа. Това трябва да стане, преди домакинствата да стигнат до вредни решения, за да се справят. Текущите програми за развитие трябва да се нагодят към новата обстановка, а подготовката за възстановяване да започне, преди да е станала нужна: с договорен ред за оценка на щетите, с базови данни, с ясно разпределени роли по координацията и с осигурени пари.
Колко тежко една общност преживява Ел Ниньо, се решава години по-рано, смятат авторите, и зависи от това къде са построени пътищата и селищата, как се управлява водата, кой е обхванат от социална защита и има ли бюджет, с който да се поеме удар.
Затова от ПРООН не приемат Ел Ниньо като хуманитарно изключение, а като основна работа по развитието: един непрекъснат цикъл на наблюдение, подготовка, реакция и възстановяване, записан в националните планове и бюджети. Според организацията климатичният и бедственият риск трябва да влязат в плановете, в публичните инвестиции и в правилата за строителство, а институциите, които поддържат водата, здравеопазването, образованието и местните услуги, да се укрепят, за да издържат при натиск.
Социалната защита трябва да може да реагира на шокове, а парите за риска да идват по няколко начина, от резервни бюджети и условен кредит до застраховане, така че средствата да тръгват преди загубите, а не след тях. Цената на ранното действие е част от цената на късното възстановяване, пишат авторите. Ел Ниньо ще се връща, както и Ла Ниня, на планета, която продължава да се затопля.