Поморийската фирма „Интиел“ ООД, която от над 30 години прави електронни устройства и системи за управление, главно за отопление, оцелява трудно – тежат скъпият ток, вносните компоненти и свиването на пазарите.
Собственикът и управител разказа пред БТА, че сметката за ток на фирмата е скочила, без производството да се разширява. Преди фирмата е плащала между 2045 и 2556 евро (4000–2 556 евро (5000 лв.)) на месец. После сметката е стигнала между 17 895 и 20 452 евро (35 000–20 452 евро (40 000 лв.)). „Всичко, каквото имахме, потъна в сметки за ток“, каза той. Според него продажбите на електрически котли са паднали заради скъпия ток, а по-късно пазарът на отоплителна техника се е променил и заради поскъпването на пелетите.
Във фирмата работят 18 души, които правят предимно електронни регулатори и контролери за отоплителни инсталации. В производството влизат и контролери за електрически котли, пелетни горелки и абонатни станции, а също електрически табла за климатици и помпи. Контролерите за абонатни станции купува „Топлофикация Сливен“, а устройства на поморийската фирма работят в болници в София и в помпени станции по Черноморието.
В Поморие, познат с морето, туризма и добива на сол, „Интиел“ тръгна в началото на 90-те от таванско помещение на стара къща. Оттам се премести в гараж от около 100 кв. м към същата сграда, където работеха до 10 души, а собствена производствена база построи през 2006 г.
Когато соларните инсталации за топла вода бяха в бум, Германия получаваше от фирмата по 14 000 диференциални термостата годишно, а приблизително толкова се продаваха в България. Сега от Германия идват една-две поръчки годишно. „Интиел“ има клиенти и в Румъния, Гърция, Сърбия и Унгария, но според собственика обемите на всички чужди пазари са намалели многократно. За САЩ фирмата е правила компоненти за автомобилни газови системи.
През кризата от 2009 г. оборотът рязко падна и фирмата загуби клиенти, но договорените материали продължиха да пристигат, продукцията се трупаше в складовете и бяха съкратени шестима души. След това „Интиел“ се насочи към нови продукти – горелки за пелетни котли и контролери за електрически котли.
По време на пандемията от COVID-19 спряха инвестиции и производства и почти целият персонал, тогава около 27 души, беше съкратен. „Един месец не съм спал, за да измисля как да не съкратя работници“, каза собственикът. Спасение дойде от украинска компания, която поръча контролери за електрически котли за производството си в Днипро, и дейността постепенно се възстанови.
Пандемията показа и колко зависят производителите от световните вериги за електронни компоненти. Процесорите „Интиел“ купува директно от американската Microchip, която има заводи и в Тайланд, а когато чиповете бяха недостиг, един процесор поскъпна от около 1,5 до 7,5 долара. Днес с доставките на процесори няма проблем.
С платките зависимостта от чужди производители остава. Отначало фирмата ги купуваше от български фирми, част от които затвориха, после от Турция, а сега основно от Китай чрез посредник от Благоевград, защото така получава по-големи количества на по-добри цени. Директно от Китай идват конзолни термостати с интелигентни функции и безжично управление, както и течнокристални дисплеи, а корпусите се внасят от Турция.
Транспортът също тежи – при 1000 платки за 1000 долара доставката може да струва още толкова, затова при малки поръчки логистиката е съществена част от себестойността.
Собственикът обясни, че китайските производители вдигат цените няколко месеца след като спечелят клиент и се позовават на поскъпнали суровини и производство. Смята, че за да са конкурентни, малките производители се нуждаят от компоненти на приемливи цени, сигурни доставки и предвидими разходи. Фирмата получава запитвания за интелигентни устройства с дистанционно управление, но понякога интересът изчезва, щом разработката е готова, и затова в „Интиел“ не смятат тази ниша за устойчива.
През юни 2026 г. Европейската комисия представи пакет за европейски технологичен суверенитет – за полупроводници, изкуствен интелект, облачни услуги и софтуер с отворен код. Целта е по-малка зависимост от външни доставчици и по-силно производство и разработки в ЕС.
Евростат публикува на 6 октомври 2026 г. данни, според които през 2025 г. ЕС е внесъл високотехнологични стоки за 534,1 млрд. евро и е изнесъл за 566,5 млрд. евро. От Китай идват 28% от вноса, или 150,4 млрд. евро, а от САЩ – 25%, или 131,4 млрд. евро. През 2024 г. електрониката и телекомуникациите са били 36% от високотехнологичния внос извън ЕС, а във вноса от Китай делът им е 53%, или 75 млрд. евро.
В доклад на Службата за парламентарни изследвания на Европейския парламент, актуализиран на 28 октомври 2026 г., пише, че през 2024 г. ЕС е потребил полупроводници за 55 млрд. евро. Европейското производство е покрило само 22% от тях, а вносът извън съюза е бил 43,6 млрд. евро.
Според специален доклад на Европейската сметна палата от 2025 г. ЕС вероятно няма да достигне целта си за 20% от световното производство на чипове до 2030 г. – очакваният дял е около 11,7 процентни пункта.