Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) поиска да отпадне новата вноска от 5% във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС), която проектобюджетът за следващата година налага върху приходите на операторите на самостоятелни батерийни системи, съобщиха от асоциацията.
Вноската се начислява върху целия приход на операторите, затова според АПСТЕ реалната тежест ще е многократно по-висока от 5%. Батериите не произвеждат ток, обясняват от асоциацията. Те го купуват, когато е евтин, съхраняват го и го продават при пиково търсене, а вноската не приспада нито разходите за купената електроенергия, нито технологичните загуби.
Ако мярката мине, АПСТЕ ще поиска от Европейската комисия да провери дали тя е съвместима с европейските правила.
Председателят на асоциацията Никола Газдов напомни, че за две години България е привлякла милиарди евро и е станала „батерията на Балканите“. „Вместо да пренесем този успех и в други сектори, рискуваме да го зачеркнем с необоснована мярка, предложена без анализ на ползите и въздействието“, каза той.
По данни на АПСТЕ инвестициите в съхранение на енергия у нас са над 3 млрд. евро за две години, а изградените батерийни мощности са над 6,3 гигавата.
Повечето системи работят едва от няколко месеца. Финансовите модели и банковите кредити, с които са построени, не предвиждат подобна тежест, обясняват от асоциацията, и затова мярката заплашва финансово вече изградените проекти. Вноската може да изяде голяма част от парите, с които собствениците изплащат кредитите си, а това може да доведе до нарушения на договорените с банките условия. За някои проекти има риск от несъстоятелност. Мярката подкопава и доверието в България като предвидимо място за инвестиции, смятат от бранша.
От асоциацията цитират данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периода от 1 януари до 15 ноември 2026 г., според които електроенергията, отдадена от батериите, е нараснала близо 9 пъти. За същото време производството от вятър и слънце се е увеличило с 22%, а нетният износ на ток – с 94%, тоест почти двойно. През лятото на 2026 г. жегите и ограниченото производство в съседни държави натовариха регионалните пазари. Според АПСТЕ българските батерии тогава смекчиха вечерните ценови пикове и допринесоха борсовите цени у нас да са по-ниски от тези в Румъния и Гърция.
Асоциацията вижда и риск едно и също количество ток да бъде облагано два пъти – веднъж, когато производителят го продава, и втори път, когато батерията го продава отново. Вноската ще засегне и балансиращите услуги, при които батериите се включват по нареждане на ЕСО. Така балансирането ще поскъпне за целия пазар на електроенергия.
По Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) България е получила над 600 млн. евро европейски пари за системи за съхранение. Промяната на правилата дава основание за нова проверка дали условията отговарят на европейското право и на изискванията на Европейската комисия, предупреждават от АПСТЕ. Такава проверка може да доведе до финансови корекции, включително до връщане на пари. Газдов смята за нелогично държавата да насърчава инвестициите в батерии с европейски средства, а веднага след като бъдат изградени, да променя икономическите условия за операторите.
Предложението е внесено без обществено обсъждане и без консултации в Националния съвет за тристранно сътрудничество, посочват от асоциацията. Липсват оценка на въздействието и публичен разчет колко пари се очакват във фонда, затова според АПСТЕ постъпленията във ФСЕС не са обосновани, а рисковете за инвеститорите са големи.
От асоциацията смятат, че внезапната промяна на условията за вече направени инвестиции е силно негативен сигнал към чуждите и местните инвеститори точно когато страната търси пари за заводи, енергийни мощности и центрове за данни. Така държавата рискува да отблъсне следващата вълна инвеститори, предупреждават от АПСТЕ.