В средата на годината, на "15 юни", според българската народна традиция се чества "Видовден" – ден, посветен на възмездието и справедливостта, когато според вярванията всеки получава заслуженото за сторените си дела. Празникът е дълбоко вкоренен в народната памет и се възприема като време, в което се възстановява нарушената справедливост.
Според народните предания "Вида" е сестра на светците "Вартоломей" и "Елисей". Тя никога не пропускала да "види" пакостите, които двамата светци вършели, и ги наказвала за тях. Оттук произхожда и популярният израз "Ще дойде Видовден" – предупреждение, че ще настъпи моментът на възмездие, когато "всеки ще плати за греха си". Смята се, че дори правдата да се забави, тя неизбежно идва на този ден: "Господ забавя, но не забравя!".
По традиция на Видовден не се подхваща никаква тежка работа. Хората в миналото вярвали, че като се въздържат от труд, ще омилостивят светците и ще се предпазят от "градушка" и други природни бедствия. Празникът се отбелязва на "15 юни" (или "28 юни по стар стил") и се свързва с легенди и предания от езически времена. На тази дата се почитат "Елисей" (наричан още "Лисе"), "Вартоломей" и тяхната сестра "Вида". Денят е насочен към предпазване от разрушителни природни явления.
В народните представи "15 юни" се приема като "денят на Страшния съд", в който всеки очаква своето възмездие. Фигурата на Вида често се сравнява с римската богиня "Темида", която отделя истината от лъжата. От векове хората вярват, че дори земният съд да сгреши, "ще дойде Видовден", когато нещата ще се подредят по справедлив начин и всеки, който е съгрешил, ще получи наказанието си.
Освен с идеята за възмездие, в България Видовден е тясно свързан и с "култа към Слънцето". Според традицията хората посрещат слънчевите лъчи в ранни зори, вярвайки, че това ще им донесе "здраве и сила". Младите момичета изнасят дрехи от своя "чеиз" и ги простират по оградата, за да бъдат огрени от слънцето и "да се видят" от момците и съседите.
Както при много други празници, и на Видовден се изпълняват "любовни ритуали" и гадания. В навечерието на празника момите се мият с т.нар. "видовенска вода" – събрана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им – по-красиви. Част от обредността е свързана и с растението "шавар": отрязвали се три стръка, които се наричали с имената на харесваните момци. Според поверието, до края на годината момичето щяло да се задомѝ за онзи, чийто стрък израсне най-висок.