Правителството е изпратило само едно официално писмо до Европейската комисия за използване на пари от втория пенсионен стълб, а позицията му е тази, публикувана на сайта на ЕК. Това каза пред БНТ проф. Александър Маринов, който е съветник на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев и политически анализатор.
Маринов гостува в предаването „Денят започва с Георги Любенов“. Според него кореспонденцията с Комисията е публично достъпна, а писмото е едно и с ясно съдържание.
Скандалът тръгна от обсъжданото използване на пари от втория стълб и от твърдения, че писмата до ЕК са повече от едно. Маринов смята за естествено експертите да излагат различни варианти, когато положението е трудно. Важи само това, което е прието и влязло в бюджетите.
„Истерията“ около писмата и въпросите защо Съветът не се е състоял и защо се крие бюджетът „е определена маневра, операция, която трябваше да отвлече вниманието именно от трите одитни доклада на Сметната палата“, смята съветникът.
В докладите, твърди той, се виждат злоупотреби и измами при управлението на публичните финанси и на държавата. В нормална държава последиците биха били много тежки. Маринов каза още, че 6 години управлението на държавата е било неразумно, и уточни, че това е изводът на Сметната палата, а не политическа оценка.
За по-малко от година дефицитът намалява общо с 4 млрд. При встъпването си през май правителството заварило дефицит от 9 млрд. След мерките в бюджета за 2026 г. той спада на 7 млрд., а по бюджета за 2027 г. ще бъде 5 млрд.
Маринов нарече сегашния бюджет „бюджет на вразумяването“. Той призна, че дефицитът може да се свие повече и по-бързо, но с неприемлива цена. Според него изходът е баланс между приходите и разходите. Раздутите разходи трябва да намаляват постепенно, а парите да се пренасочат към социални, индустриални и технологични приоритети.
За инфлацията съветникът каза, че правителството влияе на цените, като ограничава разходите стъпка по стъпка и отказва автоматично увеличаване на някои високи възнаграждения. Има и мерки срещу необоснованото поскъпване, а част от инфлацията идва отвън.
Попитан за идеите за данък върху свръхпечалбите на някои компании, Маринов заяви: „Не, аз не мисля, че това е война с богатите. Данъкът върху свръхпечалбата не е българско изобретение“. Такъв данък има в 9 страни от ЕС, а в някои от тях не е еднократен и е въведен за 4 години.
По думите на съветника данъкът засяга определена разлика в печалбата и отчита рефинансирането и инвестициите на фирмите. За него е важно дали парите се влагат в България, или отиват в централите на компаниите.
Разговорът засегна и възможни протести, политическата обстановка след президентските избори и предстоящото посещение в България на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. За протестите Маринов каза, че значение имат причините и социалната основа на недоволството.
Според Маринов България вижда бъдещето си в Европа. Участието в ЕС според него помага за по-благоразумна и сдържана политика, в която шанс получават дипломатическите усилия, а не силните думи.