Роми все по-често отказват да продават гласа си, твърди Цветелин Кънчев, председател на партия „Евророма“. Според него на президентските избори купеният вот е бил изолиран случай, каза той пред БНТ.
Активността на балотажа в неделя беше 28,7%, малко над тази в първия тур. В него се изправиха Илияна Йотова и бившият служебен премиер Андрей Гюров.
Първите сведения за роми, които връщат парите за гласа си, „Евророма“ получила през април. Хората отказвали по 100 евро на глас. Оттогава партията постоянно получава такива сигнали и според Кънчев те са достоверни, защото „на всичките им писна“. Затова той смята, че купуването на гласове отслабва като тенденция.
„Нямате на представа колко мъдри са хората в циганските махали“, каза Кънчев.
Купеният вот е само видимият край на по-дълбок проблем, който според него не се ограничава до една общност. Бедните роми, българи и турци се сблъскват с едни и същи проблеми, а Кънчев не приема разговорът да е само за ромски проблеми.
Жители на село Буковлък в Плевенско също разказаха пред БНТ за отказани пари. Селото от години е известно с търговия на гласове, но за президентския вот според местните никой не им е предлагал пари. Някои казват, че е имало опити да им купят гласа, но са отказали.
Един от жителите разказа, че са предлагали по 50 евро, и то „тайно“. Друг каза, че го спрял „някакъв мафиот“, предложил му пари и номер, за който да гласува. Той отказал.
Списъци за гласуване тази година няма, твърдят хората от селото. Парите се дават на парламентарни избори, на президентските не.
При обичайните акции на МВР в ромските квартали преди вота са установени повече наркопласьори, отколкото търговци на гласове.
Ромите са гласували повече за Илияна Йотова, отколкото за Андрей Гюров. Така са гласували и самоопределилите се като българи, а повечето турци са подкрепили бившия служебен премиер. Около 12% от ромите не са подкрепили нито един от двамата. Не може да се установи какъв дял от всяка група е гласувал и коя е била по-активна.
Ромите искат президент с балансирана позиция, смята Кънчев.
Според него ромската тема изобщо е липсвала в кампанията, защото тя е била само компромати. Кандидатите почти не са се срещали и с българи. Едни са доказвали, че „не са прости“, други, че не са престъпници, трети, че не са злоупотребили с властта. Заради тази отбранителна позиция никой не е говорил за политики.
Кънчев говори и за дискриминацията. „Дискриминация има. Но от доста отдавна дискриминацията не е етническа. Дискриминацията е социална“, каза той. Най-ощетени според него са бедните.
Интервюто беше в офиса на партията в София. Кънчев, известен и като „дон Цеци“, е бизнесмен и политик, който се бори за правата на ромите. Името му е познато от годините на прехода.
През 1997 г. влезе в парламента като депутат от Българския бизнес блок на Жорж Ганчев. После премина в Българска евролевица на Александър Томов, а през 1998 г. създаде „Евророма“. Партията и днес работи по същия начин: координира общинските си съветници и кметове, избрани пряко или с нейна подкрепа, и реагира на конкретни проблеми.
Досегашни партньори на „Евророма“ са БСП, ДПС и „Воля“ на Веселин Марешки. Партията участва и в местни коалиции.
В бургаския квартал „Победа“ на първия тур до 14 ч. в една от секциите бяха гласували 8 от 634 души, писахме през октомври. Председателят на комисията Виолета Тодорова каза пред БНР, че гласуват предимно жители от ромски произход и че на предишни избори активността е била по-висока.
Самият Кънчев почти не се появява в публичния дебат. Според него през последните години се полагат усилия да се разрушат основите на обществото, затова предпочита да стои настрана и да наблюдава.