Остра критика към съвременното състояние на българската правораздавателна система отправи Антон Станков в експертен коментар пред национални медии. Според него, правосъдието се е превърнало в инструмент за лични облаги и политически манипулации, чиито корени започват още от юридическото образование.
Анализирайки актуалната ситуация, Станков подчерта драматичните предизвикателства пред съдебната власт. Особено внимание бе отделено на процесите около ръководството на Върховния административен съд и прокуратурата, които демонстрират дълбоки институционални дефицити.
Ключов момент в неговата експертна оценка е механизмът за избор на ръководни кадри. Законодателните промени, приети в началото на годината, ограничиха мандата на временно изпълняващите функции до шест месеца, което предизвика поредица от усложнения.
Конкретен пример за институционалната криза е ситуацията с Георги Чолаков, който напуска поста си начело на Върховния административен съд. Неговото оттегляне ще бъде компенсирано от заместник-председателите Мариника Чернева и Любомир Гайдов.
Паралелно с тези процеси, граждански организации като "Правосъдие за всеки" организират протести срещу задържането на Борислав Сарафов начело на прокуратурата, което те определят като незаконосъобразно.
Станков категорично определи съществуващите законодателни норми като "недоносчета", които пораждат повече въпроси, отколкото решават. Той подчерта, че самият факт на подобни дискусии около правните текстове е индикатор за тяхното несъвършенство.
Политическите зависимости, според експерта, са нараснали драстично. Фигурите, които временно изпълняват ръководни функции, са изключително уязвими към влияния, което допълнително компрометира съдебната система.
Президентската оценка за списъка с потенциални служебни премиери като "Домова книга" допълнително илюстрира дълбочината на институционалната криза. Конституционният съд, според Станков, демонстрира пасивност, като избягва да се произнесе по същността на проблемите.
В контекста на парламентарната криза, съдебната власт е изправена пред безпрецедентно предизвикателство – липса на пълноценен Висш съдебен съвет и невъзможност за пълноценно управление на ключови правораздавателни институции.
Финалният извод на Станков е категоричен: българското правосъдие се нуждае от фундаментална реформа, която да елиминира политическите влияния и възстанови неговата независимост и професионален интегритет.