Древното зърно с богата история на Балканите преживява неочакван ренесанс в съвременното българско селско стопанство. Фермери от регионите Силистра и Добрич предприемат иновативни стъпки за възстановяване на традиционни сортове просо (Panicum miliaceum), които някога бяха неразделна част от националната кулинарна традиция.
Експертен анализ на Института по аграрна икономика, публикуван в края на 2024 година, идентифицира просото като изключително перспективна селскостопанска култура. Неговата изключителна устойчивост към засушаване, минимални напоителни нужди и естествена резистентност към вредители го определят като идеален кандидат за биологично земеделие в условията на глобални климатични промени.
Хранителните качества на просото го превръщат в истински суперхрани сред т.нар. „древни зърна". Богат източник на фибри, магнезий и витамини от група В, този продукт се очертава като изключителна алтернатива за хора с диетични ограничения. Българските диетолози го препоръчват особено на пациенти с глутенова непоносимост и диабетици като пълноценна заместителна храна.
Кулинарната сцена в големите български градове вече адаптира просото в иновативни рецепти. Здравословни заведения в София, Варна и Пловдив включват в менютата си атрактивни ястия като сладка тиквена запеканка, солени баници с гъбен пълнеж и хляб от просено брашно, демонстрирайки кулинарната универсалност на културата.
Местни сдружения на производители от Силистренския регион планират стратегическа стъпка – кандидатстване за официална защита на традиционни продукти с просо пред Министерството на земеделието към края на 2025 година. Тази инициатива символизира възраждането на една забравена, но изключително ценна земеделска традиция.