Търсенето на храна в света и разходите на фермерите ще растат, а това създава условия цените на храните да продължат нагоре. Така смята проф. д-р Божидар Иванов, изпълнителен директор на Института по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанската академия, който говори днес в София.
За периода 2020–2025 г. храните в България са поскъпнали с около 45%. В ЕС и еврозоната ръстът е около 27%. Според Иванов у нас цените растат повече, защото предлагането е по-слабо, а производството е по-скъпо.
Той участва в кръгла маса на тема „Повишаване на конкурентоспособността и устойчивото развитие на селскостопанския сектор чрез диалог и партньорства“, организирана от Българския фермерски съюз. Форумът е двудневен, започна днес и продължава утре.
Иванов показа и как се е променила конкурентоспособността на българското земеделие. Средно претеглено, през 2022–2024 г. в растениевъдството тя е с 14% по-висока спрямо 2007–2009 г., а в животновъдството е с 10% по-ниска. В ЕС за 2022–2024 г. спрямо 2015 г. растениевъдството е с 1% нагоре, а животновъдството с 1% надолу. Според професора европейското земеделие се развива по-бавно.
Прогнозите му засягат шестте основни отрасъла: зърното, маслодайните култури, зеленчуците, плодовете, млякото и месото. Всеки е разгледан в три варианта: песимистичен, оптимистичен и базов. Базовият предполага, че развитието отпреди 2022 г. продължава, без големи сътресения и промени.
При зърното конкурентоспособността расте с годините и вече е на много високи нива, обясни Иванов. Песимистичният и оптимистичният вариант са далеч един от друг. При лошия сценарий е възможен спад, но нивата пак остават високи. Най-вероятен е базовият вариант с около 37%, следван от оптимистичния с около 34% и песимистичния с около 29%.
Слънчогледът и рапицата са с висока конкурентоспособност, но тя се движи по-скоро надолу. Между оптимистичния и песимистичния сценарий разликата е около 25%.
Зеленчуците са под средното за света ниво, а конкурентоспособността им е два пъти по-ниска. Според Иванов отрасълът почти няма накъде да падне. Дори песимистичният вариант няма да промени драстично и без това лошото му състояние.
Плодовете зависят силно от климата. Между 2007 г. и 2015–2020 г. отрасълът се съживи донякъде, но като зеленчуците остава под средните нива. Професорът смята, че песимистичният вариант не би довел до по-голям упадък и е по-вероятен, с около 30% срещу около 29% за оптимистичния.
Млякото е в траен упадък. Доскоро конкурентоспособността в този отрасъл беше над световната, а сега е на средното световно ниво. Иванов очаква тя да остане там без големи промени, като дори оптимистичният вариант няма да донесе съществено подобрение. Най-вероятен е базовият сценарий.
Месото тръгна от много ниско ниво през 2007 г., спадаше до 2016–2017 г., а след това започна да расте. Въпреки обрата отрасълът остава далеч под средното за света. И тук най-вероятен е базовият сценарий.
Според прогнозата на Иванов за потреблението на човек в страната до 2030 г. в отраслите не се очакват големи сътресения, нито нагоре, нито надолу.