След опустошителните наводнения по Черноморието, въпросът за причините за трагедията е повече от актуален. Дали само природните сили, изразени в екстремни валежи, стоят зад жертвите и разрушенията? Екип от Университетския център за геопространствени изследвания се зае да проучи ситуацията, като разгледа фактори, които биха могли да утежнят последствията.
Въпреки че синоптичните условия са играли роля, учените подчертават значението на човешкия фактор. Според тях, застрояването е променило драстично начина, по който водите се оттичат. Атмосферата на мястото на събитията сякаш напомняше за непредсказуемата сила на природата.
"Просто малшанс. Облакът се е излял тук и никой не е могъл да предвиди точното му място," коментират учените. Водосборът над едно курортно селище е малък, около 28 квадратни километра, но е дълъг. Водата, съвсем предвидимо, се е събрала в дерето над селището.
Доцент д-р Стелиян Димитров коментира категорично: "Постройките са тук, вътре, в дерето. Това е амфитеатър, който е направен на възможно най-неподходящото място, защото наводнение се случва тогава, когато имаш някаква преграда, която спира водата за известно време и след това се отприщва". Той подчертава, че строителството в дъното на дерето е ново, част от все още незавършения процес на презастрояване на Черноморието.
Специалистът дава историческа ретроспектива: "Някъде средата на 80-те години, всъщност "Елените" беше на склона. Тези къщички бяха отгоре на склона, долу нямаше застрояване, което означава, че някой е мислил, че е възможно да се случи подобно бедствие". Тази информация подчертава, че рисковете от застрояването в райони, подложени на наводнения, не са били взети предвид при планирането.
Районът на друго засегнато селище е познат на учените от предишни наводнения. След последното бедствие, те са изследвали терена подробно, като са стигнали до категорични изводи.
"Това са две дерета, които са в два отделни водосбора. Това са урбанизираните територии. Двете наводнения са с абсолютно различен характер, протекли са по абсолютно различен начин. Тук имаше три или четири жертви, три жертви бяха в един автомобил. Това е автомобилът с трите жертви. Той се е намирал около 150-200 метра навътре в морето. Т.е. приливната вълна е минала и го е закарала чак тук. Приливната вълна тук е била почти 8 метра". Тези фрапиращи факти разкриват ужасяващите измерения на бедствието.
Учените са направили симулация на приливната вълна, за да установят причините и щетите.
"Основната причина тук беше този мост. Който и сега, само че е направен по-здраво, самият мост е оцелял, но той е бил доста бързо затлачен и водата е минала вече от горната страна и се е разляла, което е съвсем естествен процес".
Въпросът за опасностите, свързани с инфраструктурата, се поставя директно. На въпрос от БНТ дали мостът все още може да предизвика подобни последствия, учените отговарят категорично: "Разбира се, че това винаги ще бъде причина за разливане в тази зона".
Въпреки решенията за изследване на всички подобни водосбори, нищо подобно не се е случило. Според учените, могат да се предприемат мерки за намаляване на щетите. Един от примерите, който е предотвратил по-голямо бедствие, излиза от анализа на наводнението при Каравелово.
"Това, което виждате тук, е селският стадион след наводнението, той се намира непосредствено преди Каравелово. На този селски стадион са отложени 4893 кубически метра изкоренени дървета. Каква е била неговата роля? Ами спрял е всички тези дървета да влязат вътре в населеното място. И по този начин там няма нито една жертва. Да, има наводнени къщи, има доста материал, който е внесен, но тези дървета са практически бомби. С голяма скорост те ще разрушат къщите. И ще отнемат човешки живот". Тази история демонстрира ефективността на превантивните мерки.
Наводнението преди две години в Царево също е могло да бъде по-страшно, ако не беше язовир, изпразнен за ремонт, който е намалил приливната вълна. Въпросът, който учените поставят сега, е колко време ще мине, за да си извлечем поуките от бедствията, които със сигурност ще зачестяват.