Бялият пигмей HS 0209+0832 може да има планета, възникнала от вещество, изхвърлено при смъртта на звездата. Това е само кандидат: съществуването ѝ е изведено от химичния състав на звездата и от слаб повтарящ се сигнал, а не е видяно директно.
Хъбъл е заснел ултравиолетов спектър на звездата през 1999 г. Спектърът разлага светлината ѝ на цветове, а тъмните резки в него показват какви елементи има в атмосферата. Около 100 такива линии тогава остават неразпознати. Екип, воден от Джейми Уилямс от Университета в Уоркик, преразгледа архивните данни с обновена база данни за линиите и установи, че много от тях са на ниобий. Статията излезе в „Нейчър астрономи“ на 5 октомври 2026 г.
Ниобий в атмосферата на HS 0209+0832
Белият пигмей е остатък от звезда, която е изхвърлила външните си слоеве. HS 0209+0832 е на около 270 светлинни години в съзвездието Кит и е на около 5 милиона години, тоест млад и много горещ. Метали в атмосферата на такава звезда обикновено идват от разрушени планетни тела.
Тук съставът е необичаен: ниобият е над 1000 пъти повече, отколкото на Слънцето, и не е намерен при нито един от 33 други бели пигмея с метални примеси. В спектъра са разпознати 5 линии на двойно и 57 на тройно йонизиран ниобий.
Има мед и цинк, а силицият и желязото са малко. Никелът е поне два пъти повече от желязото, за разлика от Слънцето, Земята и първичните метеорити, и такава смес не прилича на нищо известно от Слънчевата система.
Ниобият се ражда при бавно улавяне на неутрони, което става най-вече във вътрешността на някои червени гиганти. Според авторите вятърът от последната гигантска фаза на звездата, наситен с такива елементи, е образувал диск, от който е нараснал газов гигант. Моделът предвижда повече ниобий, никел, мед и цинк, а кислородът, силицият, калцият и желязото почти не се променят. Планетата трябва да губи атмосферата си под жарта на звездата, а изпарилото се вещество пада върху нея.
Периодичен сигнал и слабите места на модела
Спътникът ТЕСС засича слабо изменение в светлината на звездата с период 4,399 дни и големина около 0,12 процента. Типичното въртене на бял пигмей е около 1,25 дни, така че това не е въртене на самата звезда. Ако е планета, периодът отговаря на газов гигант на около 0,04 астрономически единици от звездата, тоест на около 6 милиона километра, където едната му страна е по-гореща от другата. Авторите допускат и друго обяснение: опашка като на комета от изпаряващ се гигант, която минава пред звездата.
Според подписа към първата фигура в статията необичайната структура на линията на ионизирания хелий He II не се възпроизвежда добре от модела, което може да се дължи на допълнително поглъщане от околозвезден газ.
Анализ на други автори сочи още три отворени въпроса. Стронцият, който се очаква заедно с ниобия, не е открит. Бившият спътник на звездата, който би върнал вещество в орбита, не е намерен. А не е изключено върху оцеляло ядро от първо поколение да се е образувал нов атмосферен слой.
Уилямс нарича планетата най-разумното обяснение, но я определя като кандидат, който чака потвърждение. Зифан Лин от Университета „Вашингтон“ в Сейнт Луис, който не участва в изследването, смята, че досега процесът е бил по-скоро предположение, а сега за първи път има доказателство за него. За оцеляването на планетата Уилямс казва: „Ако планетата от второ поколение е там, мисля, че вероятно ще оцелее.“
През следващите няколко години Уилямс планира да използва Хъбъл, за да проучи как се образуват такива планети, колко са често срещани и как се променят.