Реална загуба от 230 евро годишно понасят домакинствата у нас заради сериозната инфлационна ножица, сочи анализът „Индекс за изтичането на богатството в Европа“ на финтех компанията „Револют“ (Revolut). Докладът подчертава, че при средни лихви по депозити от 1,20 на сто и средна инфлация от 3,50 на сто, България се сблъсква с най-голямата инфлационна разлика в Европейския съюз. В резултат на това покупателната способност на домакинство с 10 000 евро спестявания се свива с 350 евро на година.
Общият обем на пасивните банкови спестявания в страната възлиза на 56,4 млрд. евро. Ако тези капитали бяха насочени към диверсифицирани капиталови пазари, икономиката би получила инжекция от 4,4 млрд. евро годишно за растеж, а всяко домакинство би могло да генерира по 786 евро на всеки 10 000 евро спестени средства.
Данните от проучване сред 1001 български респонденти разкриват сложна картина на потребителското поведение, като 23 на сто от гражданите не притежават никакви традиционни спестявания. За тези, които успяват да заделят пари, съществуват редица пречки:
- 30 на сто от запитаните грешно изчисляват възвръщаемостта си спрямо инфлацията;
- 18 на сто нямат познания за влиянието на инфлацията;
- 5,5 на сто вярват, че темпът им на спестяване изпреварва инфлацията, а 6,5 на сто смятат, че двата показателя са равни.
Значителна част от спестителите (73 на сто) не са сменяли банката си, водени най-вече от доверие в конкретна институция (28 на сто), убеждението, че разликата в лихвите е пренебрежима (23 на сто) или липса на информация къде да намерят по-добри условия (15 на сто). Паралелно с това 51 на сто от потребителите използват множество финансови приложения, което създава фрагментация: 33 на сто от тях не знаят какъв капитал могат да отделят за инвестиции, а 22 на сто се затрудняват с прехвърлянето на средства между различните платформи.
Въпреки че основните спирачки пред инвестирането остават възприятието за риск (27 на сто) и липсата на финансова грамотност (26 на сто), проучването очертава и ясни стимули за бъдещи действия. Половината от анкетираните (51 на сто) биха започнали да инвестират, ако им се предложи микроинвестиране с малки суми. Други 35 на сто поставят като условие прозрачността при риска, а 21 на сто проявяват интерес към специализирано обучение в самите финансови приложения.