Парламентът на България разглежда на второ четене изменения в Закона за киберсигурността

Съгласно утвърдената програма на днешното пленарно заседание Народното събрание на България ще проведе обсъждане на второ четене на измененията в Закона за киберсигурността, които са включени като втора точка в дневния ред.

Тези изменения бяха одобрени на първо четене през февруари 2025 г. и представляват стъпка за изпълнение на задълженията на България по транспонирането в националното законодателство до 17 октомври 2024 г. на изискванията на европейската директива за мерки за осигуряване на високо общо ниво на киберсигурност, обхващаща защитата на мрежовите и информационните системи (NIS), по-известна като „Директива NIS2“.

Както се посочва в мотивите към законопроекта, подготвени от Министерския съвет, който е вносител на измененията, документът в съответствие с „Директива NIS2“ създава условия за постигане на общата цел за повишаване на нивото на защита от инциденти, рискове и заплахи за мрежовата и информационната сигурност в Европейския съюз.

Основната цел на законопроекта е да се осигури правната интеграция на българската система за киберсигурност с европейската, включително чрез въвеждане на усъвършенствани европейски изисквания, например в областта на оценката на рисковете. Измененията обхващат също въпросите на докладването на инциденти, провеждането на тестове, повишаването на осведомеността и формирането на разбирането, че киберинцидентите и липсата на адекватна реакция на тях могат да създават заплаха за стабилността както на държавните, така и на частните структури.

Законопроектът разширява обхвата на засегнатите сектори от осем на осемнадесет. Сред тях са: енергетика, транспорт, банков сектор, инфраструктура на финансовия пазар, здравеопазване, питейна вода, отвеждане на отпадъчни води, цифрова инфраструктура, управление на услуги в областта на информационните и комуникационните технологии (между предприятия), държавно управление, космическа сфера, както и други критично важни направления като пощенски и куриерски услуги, управление на отпадъците, производство, подготовка и разпространение на химически вещества, производство, преработка и дистрибуция на хранителни продукти, промишлено производство, доставчици на цифрови услуги и научни изследвания.

Първа точка в днешния дневен ред на парламента предвижда разглеждане и ратификация на „Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за криптоактиви“ и „Допълнението към Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за финансови сметки“. С ратификацията и влизането в сила на тези два акта ще стане възможен обменът на данни с партньорски юрисдикции извън ЕС, се подчертава в доклада на Комисията по външна политика към Народното събрание.

Очаква се въз основа на посочените споразумения България да получава изключително важна информация, необходима за определянето на данъчните задължения на българските резиденти и компании по отношение на доходите и активите, които притежават в чужбина.