България заменя разпокъсаната защита на държавните институции от кибератаки с единна национална система, която ги наблюдава постоянно и засича заплахите по-рано, каза днес в София националният координатор по киберсигурност Велизар Върбанов.
Над 50 държавни структури вече са свързани към системата. Още 28 ще се включат в следващата година и половина и ще получат средства за защита и денонощно наблюдение.
Върбанов ръководи дирекция „Киберсигурност и защита“ в Министерството на иновациите и дигиталната трансформация и откри третото издание на конференцията за дигитална идентичност. Тази година темата е управлението на дигиталната идентичност и достъпа. Институционален партньор е Българската стопанска камара, а участват експерти от Германия и други европейски държави, бизнес, държавна администрация и академични среди.
Според Върбанов киберсигурността досега беше разделена между различни институции, а в много органи с нея се занимаваха само един-двама служители, често заети и с други задачи. Решението е наблюдението да е централизирано, от оперативен център, който следи държавните структури. За последната година са внедрени над 20 системи, хардуерни и софтуерни, които покриват различни видове атаки.
Системата засича заплахи и реагира на тях в крайните устройства и в мрежите, пази имейла, управлява привилегирования достъп и предотвратява изтичането на данни. Изкуственият интелект търси необичайно поведение в мрежите и устройствата, анализира заплахите и пише доклади.
Целта е преход от реактивен към проактивен подход: заплахите да се хващат, преди да станат инциденти, каза координаторът. Интегрираната система вече е разкрила инциденти отпреди години, пропуснати, защото наблюдението е било разпокъсано.
Решаващ остава човешкият фактор. Специалистите преценяват дали сигналът е реален инцидент или фалшива тревога.
Иван Пепелов, изпълнителен директор на консултантската фирма „ИДВКМ“, каза, че фирмите са притиснати едновременно от растящи регулаторни изисквания, от кибератаки и от ограничени бюджети. Допълнителен натиск идва от чуждестранни клиенти, които все по-често изискват от доставчиците доказателства, че спазват стандартите за киберсигурност. Пепелов посочи голяма германска финансова институция, която се е разделила с 20 процента от доставчиците си заради такива изисквания.
Като основен въпрос Пепелов определи контрола върху агентите с изкуствен интелект: не е ясна целта на използването им и какви действия могат да предприемат. Риск са и служителите, които напускат и изнасят поверителна информация или данни на клиенти. Управлението на дигиталната идентичност и достъпа помага това да се ограничи, смята той.
Върбанов призова европейската директива NIS2 да не се използва за притискане на клиенти при продажба на услуги за киберсигурност. Директивата е насочена към по-висока защита, а не към сплашване на компаниите, каза той. Според него националната киберустойчивост не се постига изолирано, затова институциите у нас трябва да работят заедно и с партньорите в ЕС и НАТО.
Българските правила по директивата още се разработват и предстои да бъдат приети от Министерския съвет.