Пълна забрана за реклама на хазарт в медиите, в интернет и на билбордове приеха единодушно на първо четене депутатите. Тя обхваща и организаторите на хазартни игри, както и техните отличителни знаци. Гласувани бяха три законопроекта – на Министерския съвет, на „Продължаваме промяната“ и на „Демократична България“.
Преди седмица бюджетната комисия одобри същите проекти с 21 гласа „за“. Депутатите в нея бяха на мнение, че забраната в интернет ще се прилага трудно, и текстовете трябваше да бъдат прецизирани в работна група.
Още на 13 ноември бюджетната комисия одобри трите законопроекта, а председателят ѝ Константин Проданов заяви, че иска промените да бъдат приети преди Закона за държавния бюджет за 2027 г.
Със същия закон, чрез преходните и заключителните му разпоредби, на първо четене беше приета и забрана за плащания в брой между строителни фирми. Партиите нямаха обща позиция по този текст.
Проектите се различават най-вече по отношение на спорта. Правителството предлага изключение: имената на хазартни фирми да могат да стоят по стадиони и спортни съоръжения и на екипите на спортистите. ПП и ДБ искат забраната да важи и там.
Божидар Божанов от ДБ каза, че пълната забрана на рекламата е първа, наложителна и закъсняла стъпка. „Ясно е на всички български граждани, че хазартът е епидемия, че хазартът е тумор“, заяви той в парламента. Според Божанов трябва да бъдат ограничени и продуктовото позициониране, външната реклама извън правилата и онлайн рекламата.
Венко Сабрутев от ПП нарече хазарта пандемия и обясни, че законът се обсъжда, защото операторите са прекалили с рекламата по фасади, витрини, огради, покриви, вътрешни части на сгради и съоръжения и прилежащите им площи. Антон Кутев от „Прогресивна България“ каза, че по негово лично мнение е полезна всяка забрана, включително пълна забрана на самия хазарт, а не само на рекламата.
Най-много спорове предизвика текстът за строителството. Десислава Танева от ГЕРБ посочи, че малкият търговец на строителни материали не може да знае дали купувачът, например на две торби цимент, е строителна фирма, нито за коя своя дейност ще ползва стоката. Калоян Иванов от ПП попита каква е връзката между хазарта и строителството и защо промяна за цял икономически сектор се прави през Закона за хазарта.
Димо Дренчев от „Възраждане“ заяви, че групата му ще гласува против някои от мерките, сред тях и забраната за плащания в брой в строителството. Според него тя не е на място в този закон и може би изобщо не трябва да се прилага.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова отговори, че магазинът не е строителна фирма. По думите ѝ забраната засяга само договорите между строителни фирми, в които едната е изпълнител, а другата – подизпълнител, и не е вярно, че строителна фирма няма да може да купи пирони, четка или боя.
Текстът не се подкрепя от опозицията и от Камарата на строителите. Председателят ѝ Любомир Качамаков каза пред БНТ: „Считаме, че не е правилно един сектор, като сектор строителство да налага пълна забрана единствено и само за него.“
Законопроектите предстои да бъдат разгледани на второ четене. Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов иска промените да бъдат приети преди Закона за държавния бюджет за 2027 г.