Бюджетната комисия в парламента одобри три законопроекта за промени в Закона за хазарта, които забраняват рекламата на хазарт. Комисията по бюджет и финанси гласува единодушно с 21 гласа „за“.

Текстовете ще бъдат прецизирани в работна група. Депутатите са на едно мнение, че забраната на рекламата в интернет ще е трудна за прилагане, затова формулировките трябва да се променят така, че тази реклама да се ограничи максимално. Групата ще разгледа всички предложения. Константин Проданов, който ръководи комисията, иска промените да са приети преди Закона за държавния бюджет за 2027 г.

Според внесения от Министерския съвет законопроект хазартните игри, организаторите им и свързаните с тях отличителни знаци изобщо не могат да се рекламират. Той променя начина, по който се облага и таксува хазартният бизнес, и прекратява дейността на афилиейт операторите. Изключение е ограниченото присъствие на марките на организаторите, когато спонсорират спортни клубове, федерации, сдружения и организации или подпомагат култура, здравеопазване и образование.

Правителственият текст забранява и плащанията в брой между строителни фирми, изпълнители и подизпълнители по договори за строителство, доставка на материали и услуги. Плащанията между тях ще минават единствено по банков път или през други проследими електронни платежни инструменти. Целта е по-малко сива икономика, по-добра финансова дисциплина и равни условия за строителните фирми.

Другите два законопроекта са внесени от Венко Сабрутев и група депутати от „Продължаваме промяната“ и от Божидар Божанов и група депутати от „Демократична България“. Всеки от тях предвижда свой начин да се забрани изцяло рекламата и на онлайн, и на наземния хазарт.

Людмила Петкова, заместник-министър на финансите, предложи забраната за афилиейт операторите да отпадне. Според предложението ѝ рекламата на хазарт в интернет да се разрешава само чрез тях и при ясни ограничения. Ако рекламата бъде забранена, а операторите изчезнат, ще започнат да се рекламират нелегални, предупреди тя. Петкова уточни, че афилиейт операторите имат лиценз, подлежат на контрол и с лиценза се задължават да не работят с нелегални оператори. Министерството на финансите пое ангажимент да включи в законопроекта всички предложения от заседанието.

Продължи и разговорът за правилата от 2024 г., с които игралните зали трябва да стоят на минимално разстояние от детски площадки, детски градини, училища и други обществени сгради. Според тях 187 зали в населени места с под 10 000 жители трябва да затворят, а 318 зали не покриват изискването за отстояние.

НАП ще трябва да върне общо 17 млн. евро на операторите на залите, чиито лицензи се прекратяват предсрочно. Без работа ще останат 23 800 души, а по оценка на агенцията бюджетът ще изгуби 104 млн. евро от данъци и осигуровки за тях. Лицензите на засегнатите зали са за 5 и за 10 години и изтичат съответно през 2029 и 2034 г.

Според Петкова няма разписан ред, по който залите да доказват, че спазват отстоянието, и затова са нужни промени в закона. Той определя минимално разстояние от детски площадки, но не обяснява какво е детска площадка. Предложената дефиниция е площ от поне 50 кв. м, със специална настилка и трайно закрепени съоръжения, определена за целта с разрешение на държавен или общински орган.

Адвокат Кирил Груйчев от Сдружението на организаторите на хазартни игри в България посочи проблем с правилата от 2024 г.: срокът изтича, а операторите са платили за лицензи, които още са валидни. Рекламата привлича клиенти, но и помага да се разпознават лицензираните оператори, каза той.

За наземните оператори е предложена такса от 20 на сто върху разликата между постъпилите залози и изплатените печалби. Розалина Йорданова от Българската гейминг асоциация смята, че тази ставка е подходяща за онлайн хазарта, но за наземния трябва да е по-ниска, защото разходите там са много по-високи. На практика у нас няма незаконен наземен хазарт, проблемът е при онлайн платформите, добави тя. Петкова напомни, че в други страни от ЕС облагането е прогресивно, по печалба, оборот или друг показател, и подобен подход може да се обсъди и у нас.

Боян Митракиев от КРИБ е на мнение, че рекламата на хазарт трябва да се регулира, но с национални закони не могат да се регулират лица извън България. В законите може да се запише всичко, въпросът е какъв ще е ефектът, каза той. Според Митракиев четвъртият по големина онлайн хазартен оператор у нас е руска платформа, която работи незаконно. Изпълнителен директор на дигитална медийна група предупреди, че ако забраната се приеме в сегашния вид, България ще трябва да блокира „Ютуб“, „Фейсбук“ и „ТикТок“.

Психологът Десислава Безинска-Шеинкова, която работи с хора с хазартна зависимост, поиска да не се допуска реклама на хазарт върху детски спортни екипи. „Защо децата трябва да са банер за каквото и да било?“, попита тя. Цитира данни, според които работоспособността на хората със зависимост е намалена с около 9 на сто, а при 17 на сто от тях изходът е летален.

По думите на психолога 12-годишни деца със зависимост играят онлайн през чужди профили, а в интернет се излъчват на живо хазартни игри, които продължават с часове. За индустрията това са цифри, но зад тях има човешки съдби, а зависимостта може да доведе до отнемане на собствения или чужд живот, каза тя.

Асен Василев от „Продължаваме промяната“ смята, че забраната на онлайн рекламата може да стане само на общоевропейско ниво. Според него правителството трябва да започне разговор в ЕС и да търси подкрепа от други държави. Мартин Димитров от „Демократична България“ е на сходна позиция и иска в разговора да се включат българските евродепутати. Айтен Сабри от ДПС предложи инициативата да се постави пред Европейския парламент, а превенцията да е водеща в закона.

Десислава Танева от ГЕРБ-СДС подкрепи работната група и предложи правилата да обхванат и поведението на играещите. Тя посочи Нидерландия, където лимитите на депозитите и загубите са дали положителни резултати.

Стефан Белчев от „Прогресивна България“ определи агресивната онлайн реклама на хазарт като голям проблем за семействата и бъдещето на нацията. Депутатите имали историческа отговорност да сложат край на „тази пандемия“, каза той. Белчев каза, че никой национален закон не може да спре 100 процента от рекламните банери. Това обаче не е оправдание, добави той. Между първо и второ четене той поиска да се намери най-доброто решение от трите закона. Проданов, който е от същата партия, е на сходно мнение и предложи работната група да започне още утре, дори неформално.

Цончо Ганев от „Възраждане“ определи законопроектите като стъпка в правилната посока, но посочи, че управляващите говорят за пълна забрана, а има редица изключения. Според него рекламата е едно от нещата, които създават зависимостта. „Огромният минус и на трите законопроекта е това, което не се решава: зависимостта от хазарт. Това е туморът“, каза Ганев.