Още две безпилотни авиосистеми ще наблюдават Черноморието, обяви министърът на отбраната Димитър Стоянов на изслушване в парламентарната Комисия по отбрана.
Първата система е получена преди около месец, а за разполагането ѝ се чакат инструктори. Тя е с радарни, оптични и инфрачервени способности и може да работи продължително. Ползването на втората, която е на Съвместното командване на специалните операции (СКСО), е обвързано с конкретни ограничения. Наблюдението по Черноморието се уплътнява.
Стоянов отговори и за случаите с търговски кораби в Черно море, при които е имало дрон. Извън териториалните води, на около 17 морски мили от българския бряг, са се намирали корабите. Инциденти от този род е имало и в други части на Черно море, в това число в райони, свързани с Турция и Румъния. След сигнала България е изпратила помощ, като е действала по Националния план за търсене и спасяване при морски и авиационни произшествия, посочи министърът.
Дронът е произведен в Украйна, а впоследствие украинската страна с писмо потвърди, че е бил използван от нейните въоръжени сили. Според министъра мястото на производство не означава, че дронът е изстрелян от украинска територия.
Дроновете летят ниско и бързо, със скорост от 300 до 600–700 км/ч, затова се откриват трудно и за реакция остава малко време, обясни Стоянов. България няма система, която да гарантира засичането на всички дронове, а сателитните изображения дават ограничена информация и не в реално време. На разстояние 130 км страната няма система за непрекъснато и пълно наблюдение на морето.
Извън териториалното море България няма право на огнево въздействие. Ракетен комплекс има, но срещу дронове използването му е трудно, защото преди това трябва да се разчисти гражданският въздушен трафик над териториалните води, за да няма по-голяма трагедия. „Парите не дават способности. Парите дават възможност да се изградят способности, които ще дойдат с определен период от време“, заяви министърът.
Конвоирането на търговски кораби е невъзможно, защото България, и особено Министерството на отбраната, няма юрисдикция там. Държавата не може да предотврати абсолютно всички случаи, но трябва да развива наблюдението и реакцията, смята Стоянов.
България не е отказвала консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, но решението трябва да е внимателно, каза министърът. „Трябва много ясно да правим разграничение и да избягваме да активираме член 4. Защото след член 4 какво следва? След член 4 следва член 5“, обясни той. Според него такива инциденти в Черно море и при други съюзници не бива да водят автоматично до член 4, а да се обсъждат в друга графа.
Темата е обсъдена в Консултативния съвет за национална сигурност, а информацията е предадена на компетентните институции. Съюзниците са информирани, а въпросът е поставен и в Северноатлантическия съвет.
Обсъждани са съвместни действия с Турция и Румъния, както и допълнителни мерки за защита на крайбрежието.
След заседанието на Северноатлантическия съвет е подготвено писмо до съюзниците с искане за допълнителни мерки, включително засилено ротационно присъствие.