Нова атака с дронове предизвика пожари в южната промишлена зона на Волгоград в нощта срещу 13 ноември, съобщиха руските власти. По техни данни са загинали четирима работници от местни предприятия, а двама души са в болница. Русия води пълномащабна война срещу Украйна от февруари 2022 г., при която руски удари убиват цивилни в украински градове.
Близо до мястото е рафинерията „ЛУКОЙЛ-Волгограднефтепереработка“, но официално потвърждение, че е ударена тя, няма. Видеа от мониторингови ресурси показват голям пожар, който свързват с територията на завода. Рафинерията отново е в списъка на вероятно поразените обекти.
Заводът е основен актив на „ЛУКОЙЛ“ и най-големият производител на горива в Южния федерален окръг на Русия. Преработва около 14 млн. тона нефт годишно, или около 280 хил. барела на денонощие и около 5% от руската преработка.
Според браншово издание в завода има първична преработка, хидрокрекинг, забавено коксуване, каталитичен риформинг и изомеризация на бензинови фракции. Произвежда над 60 вида продукти, сред тях автомобилен бензин, дизел, втечнени газове, нефтен кокс, битум и базови масла.
От края на октомври Украйна, която се защитава от пълномащабното руско нашествие, започнато през февруари 2022 г., засилва ударите с далечен обсег по руския нефтен сектор. Целите са рафинерии, нефтопомпени станции, хранилища, терминали и логистични възли. Ударите са и по големи промишлени центрове в дълбочината на Русия.
На 10 ноември два източника от нефтения бранш оцениха, че след подновената кампания капацитетът за преработка на нефт в Русия е спаднал с около 30%. За една седмица работата на 9 от 35-те най-големи руски рафинерии е била нарушена или в тях е имало аварии.
Засегнатите от края на октомври рафинерии имат общ паспортен капацитет около 300 хил. тона на денонощие, но това не означава, че толкова се губи всеки ден. Общият първичен капацитет на руската преработка е около 930 хил. тона на денонощие, а в края на октомври реално са били преработвани около 700 хил. тона. По отделна оценка на източниците от бранша реалният спад може да стигне до 200 хил. тона на денонощие.
Дизелът и авиационното гориво са нужни на руската армия за военния транспорт, бронираните машини, снабдяването и авиацията. Спирането на една рафинерия не означава, че армията остава без гориво: Русия има запаси, други рафинерии и тръбопроводи и може да преразпределя горивото. Всяко прекъсване обаче товари останалата система. Колко гориво не е получила армията заради ударите, от откритите данни не може да се определи.
Недостигът може да се покрива по няколко начина и всеки има цена. Горивото може да се превозва от други региони, но това изисква повече транспорт. Запасите не са безкрайни, другите рафинерии могат да работят с по-голямо натоварване само до техническия си предел, а ограничаването на износа означава по-малко приходи във валута.
Повторните удари имат натрупващ се ефект. Ремонтът на рафинериите зависи от вносни части, електроника и системи за управление, а санкциите го правят по-дълъг и по-скъп. Дори когато един завод бъде възстановен, цялата система не се връща веднага в предишното си състояние.
В дългосрочен план това води до по-високи разходи за превоз, по-голямо натоварване на железниците и пътищата и по-трудно снабдяване на отдалечените региони и военните групировки.
На 9 ноември стана ясно, че недостигът на гориво се е върнал в поне 6 руски региона. В Карелия част от бензиностанциите на „Роснефт“ продават до 30 литра бензин и до 50 литра дизел на покупка и временно ограничиха продажбата в туби. Според местните власти ограничения има и в Бурятия, Забайкалския край, Нижегородска, Архангелска и Пензенска област, както и в Красноярския край.