Книгата „440 дни. Ататюрк в България“ на журналистката Нахиде Дениз беше представена в Градската художествена галерия „Петко Задгорски“ в Бургас. Тя разказва за 14-те месеца, в които бъдещият президент на Турция Мустафа Кемал живя и работи в страната ни. Срещата откри заместник-кметът по култура Диана Саватева.
Събитието беше обявено в събота, 14 ноември, с начален час 18:00 ч. Организира се със съдействието на фондация „Бургас 2032“, а сред публиката беше и Генералното консулство на Република Турция в Бургас.
На 14 ноември съобщихме за предстоящото представяне на книгата, която проследява престоя на Ататюрк у нас от 1913 до 1915 г., когато е военен аташе на Османската империя.
Според Саватева е ценно и вълнуващо книгата да бъде показана в Бургас и в галерията. Тя нарече такава книга връх в развитието на един журналист и каза, че показва как отговорният човек трябва да се отнася към съвремието и към историята. Саватева добави, че „колкото и да нашества изкуственият интелект, заедно с това върви и един ренесансов период на книжните издания“.
Дениз нарича труда си „книгата на живота си“ и го определя като документален роман. Писала е като журналист, вярна на архивните документи, на историческите факти и на проучванията на историците. Според нея така трябва да се говори за политици като Ататюрк, вписани в историята на България, на Османската империя, на Балканите и на Европа. Тя го смята за една от най-значимите фигури на XX век.
Действието обхваща годините от 1913 до 1915, когато Мустафа Кемал е първият военен аташе на Османската империя в България. В книгата са опитите за покушение срещу него, докладите му до турския Генерален щаб, срещите му със софийския елит и с обикновени хора, както и връзката му с Мити, дъщеря на ген. Стилиян Ковачев. Основата са документи, изследвания и разговори с български и турски специалисти, както и с роднини на личности от периода.
„Престоят на Мустафа Кемал в България изиграва ролята на една лаборатория“, каза Дениз пред БНР. Според нея именно тук кристализират идеите му за премахване на халифата и султанската власт, за равенство между мъжете и жените и за въвеждане на латинската азбука, които заедно с други промени са приложени по-късно. Видяното и наученото в България, както и европейския дух, Ататюрк пренася като реформи в новата светска република, ориентирана към ценностите на Запада. За авторката той е един от архитектите на българо-турските отношения преди един век.
Преди книгата Дениз направи документалния филм „Софийските години на Мустафа Ататюрк“.