Поетът Едвин Сугарев представи в Бургас новата си стихосбирка „Музиката ще ми свети“, излязла в издателство „Знаци“. Всяко стихотворение в нея е писано под влиянието на конкретна музикална творба.
„Музиката е свобода. Както и поезията е свобода. Най-голямата свобода, която бихме могли да имаме“, каза той.
Още по темата: Едвин Сугарев представя в Бургас стихове, писани под звуците на музика
Всеки текст е придружен от връзки към записи в YouTube, на които се чува музиката, вдъхновила стиха. Тя е от различни жанрове: класика, джаз, блус, арменски дудук, индийски раги и монголско гърлено пеене. Според Сугарев не е задължително да се слуша музиката, за да се възприемат стиховете, и препратките оставят избора на читателя.
Опитите му да пише под влияние на музика започнаха около 2016–2017 г. Сугарев обясни, че творбата трябва да се слуша многократно, докато се появят образи и сюжети. Не знае със сигурност дали те идват от него, или от самата музика, но по-скоро вярва, че от нея.
Меломан и добър слушател, както се определя сам, той вижда изкуство и в самото слушане. Всеки възприема музиката по своему, а книгата показва какво е почувствал, видял и извлякъл от творбите той самият. За него музиката и поезията са и език, различен от обичайния, по-свободен и по-асоциативен, с по-дълбоки корени.
„Това са езиците, чрез които общуваме с Бога, а поетите и музикантите са нашите преводачи“, каза Сугарев.
Сред посланията на книгата поетът изтъкна полифоничността ѝ и възприемането на света като свързано цяло. Различните музикални традиции и текстове съществуват в общо пространство, а не като изолирани части. „Битието не е механизъм, а организъм. Едно цяло, в което всичко е свързано и вибрира енергийно“, добави той.
Първоначалните стихотворения, написани по този метод, са над три пъти повече от включените в книгата. Дали тази поезия да се публикува, или да остане в архива му, Сугарев попита приятеля си Борис Христов, когото нарече свой учител по поезия и кураж. Христов помогна с подбора от ръкописите, редактира книгата, насърчи издаването ѝ и предложи на поета музикални творби, непознати му дотогава.
Музиката не е нова тема за него. През 1998 г. излезе „Джаз“, първата му книга, посветена на нея, в която той се опита да пресъздаде в стих джазови ритми и структури.
Дядо му е преподавал виола в консерваторията, а музиканти са сестра му и трима негови племенници. Самият Сугарев не се е научил да свири, макар като дете да е ходил на уроци по пиано. Новата книга е посветена на синовете му, близнаци.
Дъщеря му Тея Сугарева, преподавател по режисура във филиала на НАТФИЗ в Бургас, говори за близостта между музика, поезия и театър. Тя прочете любимото си стихотворение от книгата, „Гъсеницата я няма“, което завършва така: „Музиката ни разкрилява. И от самите себе си излитаме“.
Проф. Калина Лукова от Бургаския свободен университет обърна внимание на връзката между музикалната интонация, ритъма и поетическия текст и направи препратки към Пол Верлен и Дилън Томас. Музика по време на срещата изпълниха ученици от Националното училище за музикални и сценични изкуства „Проф. Панчо Владигеров“.
Издателката Румяна Емануилиду говори за свободата като основна идея на книгата и спомена предишните три издания на Сугарев при „Знаци“, сред които стихосбирката „Тезей в лабиринта“ и книгата с фрагменти „Сърцевина“.
Следващата му книга с фрагменти ще се казва „Игра на криеници с мрака“, а на представянето бе обявено, че се очаква през 2027 г. Според Емануилиду тя е писана през лятото на 2026 г. в Камен бряг и обобщава голяма част от живота на автора.