Според оценка, цитирана в предаването „Денят започва“ по БНТ, между 11 и 12% от пазара на горива в България е в сивия сектор. Заместник изпълнителният директор на НАП Христо Марков участва в разговора. Следващата седмица работна група на НАП и Агенция „Митници“ ще обсъди допълнителни мерки, а Марков ще съобщи решенията след срещата.
Бензиностанциите проверяват заедно НАП, МВР и Митниците. При последната съвместна проверка в 17 обекта са открили 7 нарушения, най-вече в по-малките бензиностанции. Контрольорите гледат фискалните бонове, отчетността на горивата, нивомерните системи и документите за доставените и продадените количества.
НАП следи горивата през ведомствения си информационен център, от митническите данъчни складове до бензиностанциите, заедно с придружаващите документи. Ако има съмнение, че станция зарежда от друг източник или продава контрабандно гориво, инспекторите отиват на място и не проверяват само документите. Обектите за проверка се избират след анализ, а не случайно.
По различни оценки сивата икономика у нас е между 10 и 30%. Марков обясни, че НАП има своя методика да я оценява и я усеща най-вече при проверките на търговски обекти. Според него сивият сектор няма как да изчезне напълно, но агенцията работи постоянно да го намали и очаква по-добри резултати.
Към 31 октомври НАП е събрала 21 млрд. и 880 млн. евро, показват оперативните данни на агенцията. Това е с 880 млн. евро повече от същия период на миналата година, или ръст от 5%.
Годишният план е изпълнен на 77%. Ноември и декември са силни месеци за приходите и Марков очаква до края на годината изпълнението да стигне между 98 и 99%.
Той призна, че инфлацията влияе на приходите, но ръстът не идва само от нея. Значение имат и начините, по които НАП събира парите, и това дали търговците си плащат редовно. Според Марков оценките на институциите показват, че еврото има ограничен ефект върху цените. Поскъпване има и в други европейски държави, а основната причина са цените на енергията.
От началото на годината НАП е направила над 38 000 проверки на търговски обекти и е открила около 15 500 нарушения. Неиздаването на касови бележки е един от основните проблеми. Санкциите стигат до 10 000 евро според нарушението, но според Марков сегашните глоби явно не притесняват нарушителите.
„Явно глобата трябва да бъде увеличена, защото няма такъв превантивен ефект. Плащат се глобите и продължават да не издават касови бележки“, каза Марков пред БНТ.
Делът на нарушенията в ресторантите расте. През 2024 г. нарушения са открити при 20% от проверките в заведения, през 2025 г. при 25%, а тази година делът е около 30%. Марков смята, че това показва ниска фискална култура и дисциплина у търговците, и затова НАП ще насочи повече хора и усилия към тях.
„Има случаи дори в реномирани заведения и хотели, в които се установява неиздаване на фискални бонове“, допълни той.
Агенцията обсъжда глобите да зависят от оборота на обекта. Анализира и дали ПОС терминалите да бъдат свързани с касовите апарати, както е в Италия.