Търговията и растежът на България и на региона могат да пострадат от по-високия риск за корабите в Черно море и от по-скъпите застраховки. Това каза Матеуш Шчурек, ръководител на Европейския департамент на Международния валутен фонд (МВФ), в отговор на въпрос на БТА, зададен след атаките в изключителната икономическа зона на България в Черно море.
Ефектът засега не може да се измери, но може да се усети в краткосрочен план, обясни Шчурек на брифинга на МВФ за регионалния икономически преглед на Европа. Същото се вижда и в Близкия изток.
В октомврийската си прогноза фондът намали очаквания растеж на българската икономика за 2026 г. до 2,6%. През април очакваше 2,8%. За 2027 г. прогнозата е вдигната до 2,7% от 2,5%. Данните са към 30 септември, тоест преди атаките срещу търговски кораби.
Шчурек коментира и инфлацията в България девет месеца след влизането на страната в еврозоната. Цените растат бързо заради по-скъпата енергия, силното вътрешно търсене, бързия ръст на заплатите и кредитите, високите държавни разходи и големия бюджетен дефицит.
Към тях се прибавя високата енергийна интензивност, тоест икономиката изразходва много енергия, за да произведе продукцията си. Според Шчурек България е сред страните в ЕС с най-висок такъв показател, затова по-скъпата енергия удря българските фирми по-силно, отколкото в други държави.
Еврото влияе на ценовото равнище, а не на инфлацията. На практика смяната на валутата може веднъж да вдигне някои цени, но не кара цените да растат година след година. Този ефект е малък в сравнение с другите причини и е еднократен, посочи Шчурек.
За да слезе инфлацията до целта и да остане там, икономиката трябва да се охлади, а дисбалансите да намалеят, смята той.
Заплатите в редица страни от Централна и Южна Европа растат по-бързо от производителността, тоест от изработеното от един работник, обясни Шчурек. Така тези държави губят конкурентоспособност и се подкопава досегашният им модел на растеж. Хелге Бергер, заместник-директор на Европейския департамент, е на мнение, че е за предпочитане растежът да се дължи на по-висока производителност, а не на прекомерно вътрешно търсене.
Фондът очаква икономиката на Централна, Източна и Югоизточна Европа като цяло да расте с 2,2% през 2026 г., а през 2027 г. умерено да се ускори. През последните две десетилетия средният растеж в региона е около 3,5%.
Според Шчурек тези държави имат и допълнителни трудности: по-силна конкуренция на пазарите, където изнасят, по-малък дял в световните преки чуждестранни инвестиции и по-слаба подкрепа от еврофондовете. Той не вижда ясна граница между Западна и Централна Европа в перспективите и каза, че всяка страна трябва да се гледа поотделно.
МВФ очаква растеж от 1,2% през 2026 г. и 1,1% през 2027 г. за еврозоната без Ирландия. Инфлацията в еврозоната ще остане над целта до 2028 г. В някои страни от Централна и Югоизточна Европа ще остане и по-дълго.
Европа понася последиците от войната в Украйна и от дългия конфликт в Близкия изток, посочи Шчурек. Първоначалният удар е бил по-лек от очакваното, отчасти заради прехода към чиста енергия и по-малкия внос на изкопаеми горива. Високите цени на енергията въпреки това ще продължат да тежат, а несигурността е голяма.
Централните банки трябва да действат внимателно, а правителствата да не харчат така, че да засилват инфлацията, каза Шчурек. Според него Европа трябва да търси растеж чрез реформи, които помагат на иновациите и на разрастването на фирмите и правят икономиките по-устойчиви.
Приоритетите на фонда са продължаване на прехода към чиста енергия, по-дълбок единен пазар на ЕС и национални реформи във всяка държава. По-тясната връзка между пазарите на стоки, услуги, труд, капитали и енергия ще вдигне производителността и ще позволи спестяванията на европейците да се използват по-добре, смята Шчурек. Протекционизмът и широката индустриална политика печелят време, но не гарантират просперитет.
Докладът на МВФ за световните икономически перспективи излезе по-рано тази седмица. В него прогнозата за Близкия изток и Централна Азия за 2026 г. е намалена до свиване от 0,3%, а през юли фондът очакваше там растеж от 0,7%.
За Германия МВФ вдигна прогнозата за 2026 г. с 0,6 процентни пункта до 1,3% заради по-силен износ, повече публични инвестиции и разходи за отбрана. Потенциалният растеж на страната, тоест колкото икономиката може да расте без да се прегрява, ще е около 0,6% в средносрочен план.
Слабия потенциал на Германия Оя Челасун, също заместник-директор на Европейския департамент, обясни със застаряването, по-малката работна сила и слабата производителност. Според нея страната има нужда от повече грижи за деца и възрастни, от инвестиции в инфраструктура и от по-малко администрация. Автомобилостроенето и машиностроенето са под натиска на по-силна външна конкуренция. Германия може да помогне на ЕС, като подкрепи по-дълбок единен пазар, мобилност на работната сила, общ пазар на спестявания и инвестиции и свързани енергийни пазари.
За Франция фондът намали прогнозата за 2026 г. от 0,6% на 0,4%, а за 2027 г. от 0,9% на 0,7%. Според Шчурек страната има вътрешни затруднения и неблагоприятна външна среда, а горещата вълна и сушата са ударили икономиката. Политическата несигурност се отразява на прогнозите за инвестиции. От навременния бюджет за 2027 г. зависи доверието на пазарите в публичните финанси, каза той.
Прогнозата за Великобритания за 2026 г. е вдигната до 1,3% от 1,0% по-рано. МВФ подкрепя търговията като двигател на растежа, а ЕС е най-големият търговски партньор на страната, посочи Шчурек. Дали Великобритания ще се върне в ЕС, е неин политически избор.
Бергер отбеляза силното първо полугодие на британската икономика. Слабото място е пазарът на труда, където младите са по-засегнати, но проблемът не бива да се преувеличава. От значение са уменията, трудовите политики, професионалното обучение и чиракуването.
Данъците във Великобритания са около 40% от БВП, което е високо спрямо историческите нива на страната. Според Бергер в бюджета има място за повече приходи от модернизиран данък върху имотите и от по-широка основа на данъците върху потреблението, като ДДС. МВФ е против по-високи данъци върху труда. Нужни са по-ефективни разходи и по-добре насочени социални помощи.
На 9 октомври писахме, че Българската асоциация на морските капитани поиска от държавата спешни и координирани действия за защита на корабите до Бургас и Варна. Според капитаните атаките, плаващите мини и дроновете засягат пряко корабоплаването до и от българските пристанища.
На въпрос за данъка върху банковите печалби Бергер отговори, че данъците върху труда са по-голям проблем за предлагането на работна сила от данъците върху капитала. Инвестициите могат да се финансират и със собствен капитал, и с реинвестирана печалба, добави той.