Министерството на образованието и науката готви по-разбираеми учебници, по-малко претоварване с фактология и ясни модели за използване на изкуствен интелект в клас. Голямата реформа в учебните програми е насрочена за 2029 г., но образователният министър проф. Георги Вълчев иска да я вкара по-рано — още през 2028 г. Каза го във Варна, където участва в Международната научна конференция по икономика, бизнес и мениджмънт в Икономическия университет.
По думите му реформата трябва да намери баланс между традиционното преподаване и технологиите — едното не бива да изтласква другото.
Едно от нещата, които МОН иска да свърши бързо, е да даде на учителите практически насоки как да ползват дигитални ресурси и изкуствен интелект в час. „Технологиите няма как да останат извън полезрението на българското училище. В съвсем скоро време ще предложим модели, по които всеки преподавател да може без прекалено големи усилия да интегрира както изкуствения интелект, така и различните електронни ресурси“, каза проф. Вълчев. Предстоят промени и в допълнителната квалификация на учителите — идеята е технологиите да помагат преподаването да пасва по-лесно на нуждите на всеки ученик.
Министърът посочи Финландия, Швеция и Норвегия — държави, които след силен старт с електронни ресурси сега се връщат към по-добър баланс с хартиените материали. Дигитализацията е необратима, каза той. Но тя не бива да изтласква солидните знания. Лесният достъп до информация сам по себе си не значи, че ученикът умее да я разбира, свързва и прилага. Затова бъдещите промени трябва да заложат повече на мисленето, на практическото приложение на наученото и на връзките между предметите, обясни министърът.
Най-голямата промяна предстои в самите учебни програми и учебници. По графика новият модел трябва да заработи през 2029 г., но преди това го чакат експертна работа, обсъждане и изпробване. „Трябва да бъде променен начинът на писане на учебници, който в момента е твърде сложен за учениците, тъй като се свалят понятия от студентството в средното образование. Ще направим явни и експертните екипи, които готвят промените, за да не протича този процес на тъмно“, категоричен беше проф. Вълчев. По-рано той вече беше казвал, че ще се опита срокът за готовите нови програми да се съкрати до 2028 г.
Учителите в България се подмладяват — по последни данни близо 18% от тях, над 17 000 души, са на възраст до 35 години. Министърът свързва по-големия интерес към професията с по-високите заплати и подкрепата за студентите по педагогика. Но недостигът на кадри остава голям проблем при математиката, физиката и природните науки.
Другата голяма цел на МОН е двусменното обучение да изчезне постепенно. Проф. Вълчев смята 2030 г. за реалистичен срок всички училища в страната да минат на една смяна. За да стане това, програмите за строеж, разширяване и ремонт на училищни сгради трябва да продължат и след 2027 г. Решението зависи както от държавата, така и от общините. В големите градове най-голямата пречка е липсата на достатъчно помещения.
МОН иска и семействата да се включват по-активно в живота на училището. През следващата година екипи на министерството ще обиколят всички области и ще се срещат с учители, директори и представители на родителските настоятелства. Успоредно с това МОН работи с МВР, здравното и социалното министерство по предложения за дисциплината, поведението на учениците и отговорността на семействата. По думите на проф. Вълчев подобни промени трябва да влизат постепенно, а после да се следи дали наистина дават резултат.