Комисията по образованието и науката в Народното събрание обсъди на първо гласуване 13 законопроекта за промяна в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Тези инициативи, внесени от различни парламентарни групи в период от май до септември, включват предложения за езикова интеграция и религиозно образование.
Една от централните теми е въвеждането на нов учебен предмет „Добродетели и религии“. Според законопроекта от 23 юли, внесен от Димитър Здравков и представители на „Прогресивна България“, предметът ще се преподава чрез алтернативни програми, които могат да включват елементи на конфесионално обучение (с акцент върху православието или исляма) или да бъдат без такива (фокусирани върху етиката и гражданското образование). Изборът на програма ще се взема от ученика или неговите родители, като се уточнява, че по предмета няма да се поставят оценки. Предвидено е предметът да се въвежда постепенно, като започне от първи клас през учебната 2028/2029 година. Същата група предлага и нова форма на езикова подкрепа под формата на подготвителен езиков клас, който да се провежда преди постъпването в първи клас.
Подобни предложения за ценностно ориентирано обучение идват и от други политически сили. Законопроектът от 7 май, внесен от Костадин Костадинов и представители на „Възраждане“, също предлага предмет „Добродетели и религии“, за да се осигури системно обучение за формиране на ценности. В документа се посочва, че православието е традиционно вероизповедание според Конституцията и неговото изучаване е образователна необходимост, като същевременно се предлагат алтернативни програми, за да се запази светският характер на образованието и да се избегне индоктринация. От друга страна, Николай Денков и представители на „Продължаваме промяната“ предлагат на 27 юли създаването на предмета „Добродетели и ценности“. Този предмет е проектиран като общообразователен и неконфесионален, насочен към нравственото, културното и гражданското развитие, като знанията за религиите се разглеждат като част от духовното и историческото наследство на човечеството, съгласно принципите за светска държава и свобода на съвестта.
Технологичният напредък също е ключова точка в обсъжданията. В законопроекта от 27 юли, внесен от Николай Денков и „Продължаваме промяната“, се отбелязва, че генеративните системи с изкуствен интелект (ИИ) вече се използват от ученици, учители и родители, но законодателството не разполага с цялостна нормативна рамка. Предлага се интегриране на компетентности за работа с ИИ в съществуващата система, без да се създава нов предмет. В друг проект на същата група от 9 юни се акцентира върху необходимостта от етично, безопасно и образователно насочено използване на ИИ, като се подчертава важността на защитата на личните данни и персонализираните подходи. Паралелно с това, Елисавета Белобрадова и представители на „Демократична България“ (проект от 22 юли) предлагат стратегическа рамка за цифровизация, която да включва медийна грамотност, критическо мислене и обучение за работа със съвременни технологии, поставяйки ранното детско развитие като национален приоритет.
Законопроектите, внесени от ГЕРБ-СДС, предлагат широки промени в педагогическия и административния модел. Красимир Вълчев и група представители предлагат на 3 септември подсилване на възпитателната функция в училищата и разширяване на достъпа до програми по религии чрез плуралистичен подход с алтернативни програми по избор. В друг документ от 3 септември се предлага въвеждането на статут на учители-методисти — най-добрите специалисти в съответните области, на които да се възложат допълнителни функции по методическо подпомагане, както и регламентиране на статута на базовите учители. Същият Вълчев и група представители в проект от 3 юни подчертават, че езиковата интеграция е критична, тъй lack много ученици, които не владеят българския език достатъчно, имат слаби резултати, което води до демотивация и отпадане от системата.
В областта на кариерното ориентиране законопроектът от 15 юли, внесен от Красимир Вълчев и ГЕРБ-СДС, цели създаването на Национален кариерен център. Това е необходимост, тъй lack сегашният модел е фрагментиран — кариерните консултанти често са ограничени само до областните градове, не са педагогически специалисти, а възнагражденията им изостават от тези на учителите. Създаването на единна държавна структура ще осигури устойчив статус на консултантите като педагогически специалисти и ще позволи реализирането на национална политика, съобразена с пазара на труда.
Промените в училищното образование ще имат пряко отражение върху учебния процес и избора на програми за децата в Бургас и областта.
Други важни инициативи включват:
- Подобряване на приобщаващото образование (проект от 25 юни, внесен от Йорданка Фандъкова и ГЕРБ-СДС), който предвижда въвеждане на учител-специален педагог и психолог като подкрепящи специалисти извън екипите за ресурсно подпомагане, за по-добра подкрепа на децата със специални образователни потребности.
- Реформи в управлението на училищата (проект от 22 юли, внесен от „Демократична България“), който предлага въвеждане на мандатност на длъжността „директор“ за срок от четири години и ограничаване на възможността за повече от два последователни мандата.
- Регулиране на детските ясли и градини (проект от 22 юли, „Демократична България“), чрез който общинските съвети да могат да определят такса за посещение в периода от 1 юни до 14 септември.
- Нормативно уреждане на фигурата на образователния медиатор (проект от 22 юли, „Демократична България“).