Проектът за окололунната станция "Gateway", замислен като ключов елемент в програмата "Artemis", на практика беше "поставен на пауза" от НАСА, а централните му модули – изоставени. Решението идва след години работа, договори за милиарди долари и промяна на стратегическия фокус – от орбитална инфраструктура към постоянна база на повърхността на Луната.
Още през 2019 г. НАСА представи "Gateway" като лунен аналог на Международната космическа станция – малка, но високотехнологична платформа на орбита около Луната, която да служи като "прехвърлителна гара" за астронавти, товарни кораби и бъдещи мисии към Марс. В следващите години агенцията и партньорите ѝ инвестираха значителни ресурси в първите два ключови модула – силово-пропулсивния елемент PPE и жилищния модул HALO, както и в договори за изстрелването им.
По данни от предишни отчети НАСА е похарчила над 3,5 млрд. долара за програмата "Gateway" от официалния старт на проекта до 2025 г., като голяма част от средствата са насочени към разработка на модули, системи за управление, договори за изстрелване и международно сътрудничество. Допълнително, серия от анализи показва, че международните партньори – Европа, Канада и Япония – са поели около 60% от общите разходи за хардуера, а САЩ – близо 40%. Това превърна "Gateway" в една от най-важните многостранни инициативи в дълбокия космос.
През март 2026 г. новият администратор на НАСА Джаред Айзъкман официално обяви, че агенцията "приостановява проекта Gateway в неговия сегашен вид" и насочва усилията към изграждане на постоянна лунна база. По думите му "твърде дълго се опитвахме да угодим на всички заинтересовани страни", а това е довело до раздуване на цели и сложни компромиси, отчетени и в доклади на генералния инспектор на агенцията. Вместо това НАСА заявява, че приоритет е "инфраструктура, която осигурява продължително присъствие на повърхността на Луната".
Решението има и чисто геополитическо измерение. Китай, в партньорство с Русия и други страни, активно развива планове за лунна база на повърхността и поетапно се движи към това. В този контекст в САЩ се засилва усещането, че орбитална станция без собствена база върху реголита отстъпва стратегическа инициатива. Затова НАСА преосмисля подхода: вместо астронавтите да "висят" на орбита с краткотрайни спускания, целта е директно изграждане на модулна база на лунния южен полюс.
Финансовият мащаб на завоя също е показателен. За следващите около седем години НАСА планира да инвестира приблизително 20 млрд. долара в т.нар. "повърхностна архитектура" – пилотирани и автоматични спускаеми апарати, роувъри, енергийни системи, жилищни модули и логистични мисии. Публично достъпни оценки показват, че само първите две фази на новата лунна база могат да струват около 10 млрд. долара, а третата – поне още 10 млрд.
На този фон съдбата на отделните елементи на "Gateway" изглежда все по-печална. По информация от индустриални източници НАСА е поискала от Northrop Grumman да спре работата по жилищния модул HALO, който трябваше да бъде централното "ядро" на станцията. Компанията вече е получила над 1 млрд. долара за този проект, без да броим договорите с подизпълнители, а сега се налага да пренасочва по-голямата част от екипа към други програми. Така милиарди, инвестирани в разработка на орбитална инфраструктура, временно се превръщат в чисти загуби – поне докато не стане ясно какви части могат да бъдат рециклирани за новите цели.
Допълнителен удар по проекта са и чисто техническите проблеми. През пролетта на 2026 г. изтича информация, че част от вече изработените модули и конструкции за "Gateway" са корозирали още на Земята заради дълго съхранение и отлагания. Това поставя под въпрос тяхната пригодност за дългосрочна експлоатация в космоса и се превръща в още един аргумент, че е по-разумно да се "отрежат" загубите и да се насочи фокусът към нова архитектура, вместо да се опитва да се спасява проблемен проект.
За критиците ситуацията изглежда като класически пример за "миллиарди потрачени впустую". От една страна – над 3,5 млрд. долара директни разходи на НАСА за "Gateway", плюс огромен принос на международни партньори, договори със SpaceX за изстрелване на първите модули и дългогодишна инженерна работа. От друга – решение, което замразява централния елемент HALO, пренасочва ресурси и оставя редица компании да преподреждат портфолиото си.
От гледна точка на самата агенция обаче завоят не е просто отказ, а "оптимизация на стратегията". Официалните изявления подчертават, че "част от наработките по Gateway ще бъдат използвани в новата повърхностна архитектура" – от системи за управление и енергетика до технологии за житейски модули. Освен това НАСА подчертава, че проектът е "приостановен в текущия му вид", оставяйки вратичка за потенциално завръщане към окололунна станция в по-далечен момент, когато базата на повърхността вече е факт.
Независими анализатори посочват, че подобни драматични завои не са новост за космическите програми. Историята на НАСА познава примери като "Constellation" – амбициозна лунна програма, прекратена през 2010 г., от която обаче произлязоха части от сегашната система SLS/Orion. В този смисъл "Gateway" може да се окаже поредният "междинен проект" – формално прекратен, но частично живял в други конфигурации и решения.
За партньорите в Европа и Япония въпросът е още по-чувствителен. Те инвестираха в собствени модули, роботизирани системи и логистика, очаквайки дългосрочно присъствие на орбиталната станция. Сега е необходимо пренареждане на амбициите – вероятно със силен фокус върху участие в повърхностната база, доставка на оборудване и научни инструменти. Това поставя и политически въпроси – доколко надежден партньор е НАСА, когато в рамките на няколко години може да "нулира" проект с огромен международен отзвук.
В крайна сметка отговорът на въпроса "похарчени ли са милиардите напразно" зависи от перспективата. Ако се гледа чисто счетоводно, голяма част от вложените средства в "Gateway" няма да донесат първоначално планирания резултат – работеща окололунна станция. Ако обаче се вземат предвид натрупаният опит, усвоените технологии и стратегическото пренасочване към база на повърхността, ситуацията може да се види и като болезнена, но необходима корекция на курса в новата космическа "надпревара за Луната".
Дали "Gateway" ще остане в историята като символ на пропилени милиарди или като неизбежен междинен етап по пътя към устойчиво присъствие на човека на Луната, ще стане ясно едва след десетилетие – когато се види дали обещаната база за 20 млрд. долара действително ще израсне върху лунния реголит.