Микропластмаса в човешкия мозък: ново изследване откри частици почти във всички живи тъкани

23.04.2026 | Наука и открития

Ново изследване показва, че микропластмаса присъства почти във всяка изследвана проба от жива мозъчна тъкан при хора, включително при здрави донори. Резултатите засилват тревогите за потенциална връзка между пластмасовото замърсяване и невродегенеративни заболявания, но учените остават предпазливи по отношение на причинно-следствените изводи.

Снимка от JosephTarletonTX, Wikimedia Commons (CC0)

Проучване, публикувано на 19 април в списание "Nature Health", установява, че частици микро- и нанопластмаса присъстват в почти всяка изследвана проба от жива мозъчна тъкан при хора. Според екипа автори това е първото директно доказателство за замърсяване с пластмаса в мозъка на живи пациенти. Резултатите се вписват в бързо разрастващ се корпус от научни данни, които поставят под въпрос потенциалната връзка между пластмасовото замърсяване и неврологичните нарушения.

"Пластмаса във всеки мозък": какво показват пробите

Изследването, ръководено от Ли Р. и колеги, обхваща 156 проби от патологично променена мозъчна тъкан, взети от 113 пациенти с мозъчни тумори, както и 35 проби от здрава мозъчна тъкан от пет посмъртни донори. Микропластмаса е открита в 99,4% от пробите от засегнатата тъкан и в 100% от пробите от здрава тъкан. Учените отчитат по-висока концентрация на пластмасови частици в тъканите, разположени около туморите, в сравнение със здравата мозъчна тъкан, което подсказва, че при онкологични пациенти нарушеният хематоенцефалитичен бариер може да пропуска по-лесно пластмасови частици към мозъка.

Екипът установява положителна корелация между общата повърхностна площ на микропластмасата и пролиферацията на туморните клетки, но се въздържа да прави категорични твърдения за причинно-следствена връзка. Новото изследване стъпва върху фундаментална статия, публикувана през февруари 2025 г. в "Nature Medicine" от Матю Кемпен и негови колеги от Университета на Ню Мексико. В тази работа е показано, че мозъчната тъкан съдържа между 7 и 30 пъти повече микропластмаса в сравнение с проби от черен дроб и бъбреци на същите хора. Освен това авторите документират увеличение на концентрацията на микропластмаса в мозъка с около 50% за периода от 2016 до 2024 г.

Растяща тревога за връзката между микропластмасата и невродегенеративните заболявания

Натрупването на пластмасови частици в мозъка насочва вниманието към възможна връзка с невродегенеративни заболявания. Проучването на Кемпен от 2025 г. показва, че мозъците на хора с диагноза "деменция" съдържат три до пет пъти повече пластмаса в сравнение с мозъците на хора без това заболяване. Учените обаче предупреждават, че подобни данни не трябва да се тълкуват прибързано: възможно е причинно-следствената връзка да е обратна – деменцията да уврежда хематоенцефалитичната бариера и така да улеснява проникването на пластмаса в мозъка, а не пластмасата да е първопричината за заболяването.

В отделен обзор, публикуван през март 2026 г. от изследователи от Технологичния университет в Сидни, са очертани пет биологични механизма, чрез които микропластмасата потенциално може да уврежда мозъка: активиране на имунните клетки, засилване на оксидативния стрес, нарушаване на хематоенцефалитичната бариера, нарушаване функциите на митохондриите и директно увреждане на невроните. "Микропластмасата на практика отслабва хематоенцефалитичната бариера и я прави по-пропусклива", коментира един от авторите на обзора, доцент Камал Дуа.

Призиви за спешни допълнителни изследвания

Въпреки лавинообразно нарастващите доказателства за наличие на микропластмаса в човешкия организъм учените остават внимателни в заключенията си. "Не смятаме, че в момента можем да говорим за доказана причинно-следствена връзка между микропластмасата и деменцията", заявява Кемпен в интервю за списание "Brain & Life". Други изследователи също отправят методологични критики. Екип, ръководен от Фазел Моних от Университета в Падуа, публикува в "Nature Medicine" ответна статия, в която поставя под съмнение някои аспекти от методологията на Кемпен и заключава, че "наличните данни засега не са достатъчни за окончателни изводи относно присъствието на микропластмаса в човешкия мозък и влиянието ѝ върху здравето".

Въпреки предупрежденията за предпазливост, общата картина от досегашните проучвания буди сериозна тревога в научната общност. "Нивата на пластмаса, които откриваме в мозъка, са почти невъзможни за осмисляне", коментира Андрю Уест, невробиолог от Университета "Дюк" и съавтор на изследването от 2025 г. На фона на продължаващия ръст в световното производство на пластмаса учените посочват, че изучаването на механизмите на проникване, натрупване и потенциалната вреда от тези частици в мозъка трябва да се превърне в неотложен приоритет на общественото здраве.