Пенсиите у нас се различават драстично според това къде живееш. Мъжете в София взимат средно по 767 евро лична пенсия за стаж и възраст, а жените в Кърджали остават с едва 374 евро. Данните са на Националния осигурителен институт към септември 2026 г. Средната пенсия за страната е 506 евро – при жените тя е 466 евро, а при мъжете – 596 евро.
Разликите идват от осигурителния доход, дължината на трудовия стаж и вида работа, която хората са вършили през годините. Най-високи пенсии взимат там, където десетилетия наред са се развивали тежка промишленост, минно дело, енергетика и производства с по-добро заплащане. Именно в тези области осигурителните вноски през активните години са били по-високи.
Веднага след столицата се нарежда Перник, където мъжете взимат средно по 732 евро. Обяснението е в индустриалното минало на областта – поколения пернишки работници са прекарали трудовия си живот във въгледобива и в други дейности при специфични условия на труд. От НОИ обясняват, че по общото правило три години стаж от първа категория труд или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. По-благоприятни съотношения важат само в изрично определени случаи, не за всички професии.
При жените в Перник картината е съвсем друга – средната им пенсия е около 464 евро, близка до общото ниво за жените в страната. Тази разлика между двата пола в областта показва колко силно секторът, осигурителният доход и натрупаният стаж тежат за бъдещата пенсия. Има значение и близостта до София, където заплатите са сред най-високите у нас и немалко хора от Пернишко пътуват до столицата на работа. Самата статистика на НОИ дава размера на плащанията, но не сочи една-единствена причина за разликите между областите – факторите обикновено се преплитат.
Подобна зависимост личи и във Враца, Кюстендил и Стара Загора. Във Враца мъжете взимат средно по 605 евро – висок резултат, който се дължи на добре платените работни места в енергетиката и на присъствието на АЕЦ „Козлодуй“ в областта. В Кюстендил средната пенсия при мъжете е около 645 евро, а в Стара Загора стига 655 евро – там енергетиката и въгледобивът имат дългогодишно присъствие и традиционно осигуряват по-високи доходи. При жените в Старозагорско сумата е доста по-ниска – около 460 евро, което пак показва разликата в заплащането на двата пола в тези сектори.
Над средните стойности за страната при мъжете се нареждат и Бургас, и Варна. В Бургас средната лична пенсия за стаж и възраст при мъжете е 666 евро, а във Варна – 667 евро, докато жените и в двете области взимат средно по 481 евро. Сред причините за по-високите числа са морският транспорт, пристанищните дейности, корабният ремонт и други сектори, в които заплащането традиционно е било по-добро. В Бургас към това се добавя и голямата нефтопреработвателна индустрия, която през десетилетията е осигурявала работни места с високи осигурителни доходи и е оформила икономическия профил на областта.
Пловдив обаче не следва тази логика, макар да е сред най-големите и икономически силни области в страната. Средната лична пенсия за стаж и възраст там е 492 евро – под средното за страната от 506 евро. Жените в Пловдив взимат средно по 455 евро, а мъжете – по 577 евро. Числата показват, че големият пазар на труда сам по себе си не гарантира по-високи пенсии. Размерът им зависи от конкретния осигурителен доход и признатия стаж на всеки човек през трудовия му живот, а не от общия мащаб на местната икономика.
На опашката в класацията остава Кърджали. Средната лична пенсия за стаж и възраст при жените в областта е 374 евро, а при мъжете – 438 евро. Това нарежда региона сред местата с най-ниски пенсионни плащания в страната. За сравнение, от 1 юли 2026 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред е 347,51 евро, сочат официалните данни на НОИ. Обяснението за сегашните ниски нива в Кърджалийско е в по-ниските осигурителни доходи в част от традиционните за областта дейности. Причина са и по-малките суми, внасяни през годините на трудов стаж.
Успоредно с разликите в държавните пенсии расте и броят на хората, които сменят фонда си за допълнително пенсионно осигуряване. По данни на Комисията за финансов надзор през второто тримесечие на 2026 г. общо 106 065 души реално са прехвърлили парите си в друг фонд, след като са подали 147 057 заявления за смяна. През първото тримесечие на годината смяна на фонд са направили 93 090 души – тоест ръст от 12 975 души, или 13,94%. От комисията уточняват, че тази коригирана цифра заменя посочените в първоначалната публикация 12 875 души. За цялото първо полугодие общият брой на осигурените, прехвърлили средствата си от един фонд в друг от съответния вид, стига 199 155 души.
От КФН посочват и какъв дял заемат хората, направили подобна промяна, спрямо средния брой осигурени във всеки вид фонд. При универсалните пенсионни фондове делът е 4,48%, при професионалните – 3,50%, а при доброволните – само 0,09%. Данните са подадени от пенсионноосигурителните дружества и публикувани от надзорния орган на 18 септември 2026 г. Идват в момент, в който вторият пенсионен стълб преминава към нов модел с различни инвестиционни профили, а изборът на всеки осигурен придобива все по-голямо значение за начина, по който ще се управляват спестяванията му в бъдеще.