Икономическият и социален съвет (ИСС) на България е против предложението на Ирландското председателство на Съвета на ЕС бюджетът на съюза за 2028–2034 г. да бъде намален с 8%. Това е записано в декларация на съвета. Той иска парите за кохезия и за Общата селскостопанска политика (ОСП) да останат запазени, а регионите по източната граница на ЕС, сред които е Черноморският, да получат отделна подкрепа.
Този материал продължава по-ранната ни публикация за 17 държави от ЕС, сред които България, които поискаха парите за земеделие и за сближаване да останат непокътнати в следващия дългосрочен бюджет на съюза.
Декларацията е приета с консенсус между работодателските организации, синдикатите и гражданските организации. Според ИСС свиването с 8% поставя под риск способността на ЕС да отговаря устойчиво и адекватно на растящите икономически, социални и геополитически предизвикателства.
Предложението за Многогодишната финансова рамка, тоест дългосрочния бюджет на съюза, внесе миналата седмица Ирландия, която в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС, предаде БТА. То предвижда около 140 млрд. евро по-малко от първоначалния вариант на Европейската комисия, който беше близо 1,985 трилиона евро. Най-голяма част от съкращенията засяга конкурентоспособността и развитието.
ИСС не е съгласен с орязването с 13% на Европейския фонд за конкурентоспособност, с близо 10% на „Хоризонт Европа“ и с 14% на Инструмента за свързаност. По оценка на съвета съкращението в последния може да застраши икономическата сигурност, защото критичната инфраструктура става все по-уязвима.
Според съвета кохезията и ОСП трябва да останат основа на европейското финансиране, а за развитието на селските райони да има отделен бюджет. Ако все пак има съкращения, те трябва да са целенасочени и пропорционални, а не хоризонтални.
ИСС иска Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) да си остане самостоятелен инструмент, като парите за заетост, социално приобщаване и умения се запазят. Съветът настоява и за по-бързи преговори по бюджета.
Той възразява и срещу новите собствени приходи на ЕС, които се предлагат от Европейската схема за търговия с емисии и от акцизите върху тютюна. Според ИСС те биха ударили непропорционално тежко по-малките държави членки, сред които е България.
Съветът иска да остане правилото N+3 за усвояване на европейските пари, вместо предложеното N+1.
ИСС подкрепя включването на Социалния план за климата, а държавите членки сами да решават дали да прехвърлят пари от Социалния фонд за климата към националните и регионалните планове за партньорство. Съветът иска преразглеждане на втората схема за търговия с емисии (ETS2) и отлагане на въвеждането ѝ най-рано до 2030 г., както и отлагане на изискванията по Регламента за емисиите на метан.
Заради нестабилната геополитическа обстановка регионите по източната граница се нуждаят от отделна подкрепа, смятат от ИСС.
Ирландският компромис не задоволява нито Германия и държавите, които искат големи съкращения, нито Франция и страните, които настояват за „амбициозен“ бюджет. Германският канцлер Фридрих Мерц е за значителни съкращения, а Париж иска значителни нови собствени приходи за бюджета на ЕС. В сряда Елисейският дворец определи тези приходи като „абсолютно необходимо условие“ за споразумение.