Осем десетилетия по-късно историческият Кюстендилски мирен договор продължава да бъде определящ момент за националната съдба на България. На 23 юли 1945 година страната поставя официален финал на военното си участие чрез подписване на споразумение с водещите съюзнически държави – Великобритания и Съветския съюз.
Документът има изключително значение за бъдещето на държавата, като регламентира нови териториални граници и въвежда строги условия за репарации. Договореностите очертават радикални промени в политическата карта, включително частично преразпределение на териториални владения между съседни държави.
Преломният момент бележи същевременно и началото на нов международен ред за България. Чрез този договор страната официално се интегрира във формиращия се следвоенен геополитически ландшафт, приемайки новите реалности и предизвикателства пред националната си държавност.