"Имаш ли диплома?" – този въпрос дълго време тежеше повече от "Какво можеш?". В България високото образование традиционно е не просто степен, а символ: на "успял човек", на семейна гордост, на билет към по-добър живот. Днес обаче този култ се сблъсква с реалността на пазара на труда, където работодателите все по-често питат не само "какво си завършил", а "какво можеш да направиш още утре на работа".
И върху този фон остава един стар, упорит въпрос: стига ли дипломата и трудът, или без "връзки" и "човек вътре" пробивът е почти невъзможен? Отговорът, както често се случва, е някъде по средата – между статистиката, личните истории и усещането за справедливост.
Диплома като статус: "да не сме с празни ръце пред хората"
Дълги години висшето образование у нас беше основният път нагоре – особено за деца от по-бедни семейства и малки населени места. "Да го образоваме" означаваше "да му дадем шанс да не живее като нас". Дипломата се превърна в знак пред роднини и съседи: "детето ни успя".
Това отношение е живо и днес. За много родители най-важно е "детето да вземе диплома" – често без да е ясно какво точно ще прави с нея. Не е случайно, че години наред университетите произвеждаха повече икономисти, юристи и администратори, отколкото реално са нужни, докато технически специалности и професии "с ръце" страдат от недостиг на кадри.
Самите млади хора признават, че не винаги избират специалност от интерес – понякога просто "за да има какво да завърша", "за да не съм без висше" или "защото така се очаква". Така дипломата от символ на знания се превръща в нещо като социален паспорт.
Какво казва пазарът на труда: диплома + умения
Данните от рейтинговата система на висшите училища и анализите на Института за пазарна икономика показват ясно: като цяло висшистите в България имат по-ниска безработица и по-високи доходи от хората без висше образование. В някои направления – медицина, фармация, стоматология – безработицата е под 1%, а над 90% от завършилите работят по специалността си.
Експерти подчертават и друго: заплатите на хората с висше у нас средно са близо два пъти по-високи от тези с по-ниско образование. Тоест, дипломата все още има значение – но не сама по себе си. Работодателите отдавна нямат илюзията, че млад човек ще излезе от университета и веднага "ще влезе на пълни обороти" в бизнеса. Голяма част от реалните умения се изграждат на работното място, през стажове, курсове и допълнително обучение.
Оттук идват и големите разлики между специалностите и университетите. Млад човек с добра подготовка по информатика, инженерни науки или медицина има съвсем различни перспективи от някой, който е завършил формално, без реални знания, в пренаселена и слабо практическа специалност. На хартия и двамата са "с висше", но пазарът вижда огромна разлика.
Диплома срещу реални умения: кога "хартийката" пречи
В последните години все по-често се чува едно признание: "Взех си дипломата, но се наложи да се уча отначало". Това важи както за хора в администрацията, така и в частния сектор. Проблемите са няколко:
- част от програмите са остарели – учат се теории и подходи, които нямат много общо с това, което се изисква днес;
- прекалено много внимание на изпити и оценки, прекалено малко – на практика, стажове, реални проекти;
- университети, които "масово" записват студенти без сериозен подбор, а после "пускат" почти всички до диплома.
Резултатът е усещане, че в част от случаите дипломата е по-скоро формално изискване – "филтър" в обявата за работа – а не доказателство за компетентност. Затова и много млади хора допълват образованието си с курсове, сертификати, онлайн програми и – най-важното – реален опит, макар и с по-ниско платени стажове в началото.
Все по-често "успялите без връзки" се оказват не тези с най-пищната диплома, а тези, които са съчетали висшето образование с реални умения: език, работа с хора, конкретни технически знания, способност да решават проблеми.
"Без връзки нищо не става": мит, истина или удобно оправдание?
Усещането, че "всичко е с връзки", е една от най-дълбоките рани в българското общество. Социологически проучвания за нагласите към корупцията показват много ниско доверие в институциите и широко разпространено вярване, че за "добро място" в държавата или в голяма фирма "трябва човек".
Истината има няколко лица:
- в държавната администрация, в общини, в определени регулатори и държавни фирми усещането за "назначения по партийна или лична линия" е силно и често подкрепено с конкретни примери;
- в частния бизнес обаче, особено в конкурентни сектори – IT, аутсорсинг, инженерни производства – работодателите все по-малко могат да си позволят да наемат "наш човек", който не върши работа, защото това директно удря по резултатите;
- в много случаи "връзката" не е класическият "зетят на еди-кой си", а препоръка – човек, който познава някого от стаж, проект, доброволческа дейност. Това по-скоро е мрежа от контакти, отколкото непременно злоупотреба.
Общото усещане за несправедливост е реално и неслучайно – години на корупционни скандали и "калинки" оставят следа. Но също толкова реални са и историите на хора, които са започнали от ниско платени позиции, стажове или работа в малки фирми и постепенно са стигнали до добри места – без да имат "чичо във ведомството".
Какво значи "успех без връзки" днес
За един млад човек в България днес картината е едновременно по-трудна и по-честна от преди. По-трудна – защото конкуренцията е голяма, дипломата сама не стига, а заплатите на стартови позиции често са ниски. По-честна – защото в много сфери вече има реални "арени", в които можеш да покажеш какво можеш: стажове, състезания, проекти, свободни пазари.
Успехът "без връзки" обикновено изглежда така:
- разумен избор на образование – не само "какво звучи престижно", а "къде има работа и какво ми е интересно";
- комбинация от диплома и практика – стажове, доброволчество, работа още по време на следването;
- изграждане на мрежа от контакти по "чист" начин – колеги, преподаватели, хора от бранша – хора, които могат да кажат "знам го, работили сме заедно", а не "той е на еди-кой си".
Може би най-честният начин да перефразираме мита "без връзки не става" днес е: без диплома в много области е по-трудно, без умения – почти невъзможно, а без мрежа от нормални професионални контакти – значително по-стръмно. Ключовата разлика е дали "връзките" са плод на корупция или на реална работа и доверие.
Култът към висшето образование няма да изчезне скоро – и може би това не е само лошо. Въпросът е дипломата да бъде не крайна цел и статусен символ, а начало: основа, върху която се градят умения, характер и собствен път – дори когато няма кой "да ни уреди".