Кърменето в България: Скрити предизвикателства и потенциал за подкрепа

01.08.2025 | Медицина

Национално проучване разкрива критичната нужда от специализирана подкрепа за майки, като всяка трета преустановява кърменето преди шестия месец поради липса на професионални консултации.

Снимка от David Leo Veksler, Wikimedia Commons, под CC BY-SA 2.0

Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) публикува тревожни резултати относно практиките на кърмене в България, които поставят сериозни въпроси пред репродуктивното здравеопазване. Експертът София Кандиларова представи данни, които разкриват комплексни предизвикателства пред майчинството и кърменето.

Статистическите данни разкриват парадоксална картина – докато 82,8% от българските жени стартират кърмене, едва 10,4% го правят в първия критичен час след раждането. За сравнение, в държави с подобен социален профил този процент достига внушителните 45%.

Световната здравна организация (СЗО) подчертава изключителното значение на кърменето като основен хранителен и емоционален източник за новороденото. Според международните препоръки, бебетата трябва да получават единствено кърма до навършване на шест месеца, което осигурява пълноценно изхранване и имунна защита.

Проведеното проспективно изследване сред 232 майки в периода 2022-2023 година разкрива драстични различия в резултатите при получаване на професионална подкрепа. В групата с квалифицирана помощ 85,2% от майките продължават изключителното кърмене, докато при стандартните условия този процент пада до 29,8%.

Ключов момент в изследването е установяването на основните причини за преустановяване на кърменето. Най-честата причина, посочвана от майките, е недостатъчното количество кърма. Експертите обаче подчертават, че в множество случаи този проблем може да бъде преодолян с компетентна професионална консултация.

Кандиларова въвежда концепцията "топла верига на подкрепа", която включва комплексен подход – от семейна подкрепа до създаване на позитивна обществена нагласа към кърмещите жени. Този модел предполага изграждане на среда, която насърчава и улеснява майчинството.

Международните сравнения са красноречиви – докато в България изключителното кърмене се практикува от 18,6% от жените, в сходни държави този процент достига 36%, а в глобален мащаб – 48% според данни на УНИЦЕФ.

Добрите клинични практики, които изследването препоръчва, включват ранен контакт между майка и бебе, непрекъснато съвместно пребиваване в болничното заведение и последваща професионална консултация в домашни условия или специализиран кабинет.

Световната седмица на кърменето за 2025 година с мото „Кърменето като приоритет: Да изградим подкрепяща устойчива среда" поставя акцент върху необходимостта от системен и холистичен подход към майчинството и детското развитие.

Изследването на НЦОЗА недвусмислено показва, че инвестирането в професионална подкрепа и информираност може да увеличи значително продължителността и качеството на кърменето, което има пряко отношение към общественото здраве и бъдещото поколение.