В ранните часове на 13 юни 2025 г. Израел активира операцията „Изгряващ Лъв“ – серия от въздушни удари, насочени към ключови ирански ядрени и военни обекти, сред които Натанц, Исфахан и инфраструктура, обвързана с Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР). В рамките на тази операция бяха нанесени удари с над 200 бойни самолета, както и нанесени загуби на висши командири, сред които Ген. Хосеин Салами и Ген. Мохаммад Багхери .
Вътрешнополитически измерения в Израел
Премиерът Нетаняху се стреми да демонстрира твърдост и решителност, след като сигналът от двата сблъсъка през 2023 г. (особено войната с Хамас) подкопа доверието в неговия режим. Операцията е сигнал към израелското население, че своята сигурност няма да бъде оставена на случайността .
Политическото съгласие е впечатляващо – коалицията на Нетаняху получи солидна подкрепа, включително и от опозиционни фигури в Кнесета, благодарение на чувството за национална заплаха и нуждата от стабилност предстоящи избори.
Правна логика и международен контекст
Израел апелира към правото на превантивна самоотбрана, заявявайки, че иранският ядрен програми и прокси-групи като „Хизбулла“ представляват непосредствена опасност. Тази стратегия кореспондира с установената от „Доктрината Бегин“ линия – предотвратяването на развитие на оръжия за масово поразяване в региона .
Вътрешният регистър на Иран отхвърли обвиненията, твърдейки, че ядрената програма е мирна. Въпреки това, Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) обяви несъответствия и заяви, че Израел е действал, след като Иран вече не изпълнява задълженията си по ДНЯО .
Международна реакция и геополтическа динамика
- САЩ: Администрацията на Тръмп потвърди, че не е участвала пряко, но е била уведомена . Държавният секретар Марко Рубио призова Иран да не отговори срещу американски интереси.
- ЕС и ООН: Призовават за деескалация. Германия приема удара като реакция на иранските действия, а Великобритания призовава за дипломатическо решение [oai_citation:0‡thetimes.co.uk](https://www.thetimes.co.uk/article/does-iran-nuclear-weapons-bomb-k65l3knqw?utm_source=chatgpt.com).
- Регионални страни: Саудитска Арабия и Турция изразиха загриженост; някои страни като Оман предложиха посредничество .
Икономически и пазарни реакции
Цените на петрола се покачиха до 75–77 долара за барел — най-високо ниво от април . Пазарите поеха надолу: индексът DOW Futures загуби 600 точки, доларът, златото и държавните облигации се укрепиха .
Реакциите в Иран и потенциал за ответен удар
Първите реакции включват медийна забрана, възмущение от режима и нелегитимни заплахи за отмъщение . Страната замрази полетите, отмени диалога с САЩ и Иранските религиозни водачи призоваха за отговор в рамките на 7–10 дни.
Тегеран може да отговори чрез балистични ракети и дронове, особено към американски бази и съюзнически обекти в Персийския залив . Контрапункт е възможност за временна дипломатическа пауза, ако ударът предизвика минимално щети.
Прогноза за ескалацията
Експертите посочват три потенциални сценария:
- Краткосрочна регионална ескалация: удар чрез прокси-атаки на Хизбулла, Хутите и Ирак – ограничен конфликт, без пряко включване на САЩ.
- Целенасочен военен отпор: Иран директно нанася удари чрез балистични ракети, откривайки възможност за ответни удари от Израел по техни военни обекти.
- Дипломатическа замразеност: В отсъствие на директна офанзива може да последва временно затишие, с дипломатически преговори, подкрепени от ЕС и ООН.
Мнение на експерт — Hamish de Bretton‑Gordon
„Това е прецизен превантивен удар срещу ядреното ядро на Иран,” посочва британският анализатор . Ударът е бил целен за максимално въздействие с минимални странични ефекти.
Какво следва през следващите 7–10 дни?
- Военна готовност в Израел – призовават се резервисти, активирана е гражданската защита, затворени са училища и летища .
- Международна активност – медиация от ЕС, усилия на ООН и натиск върху Тегеран чрез демонстрации на сила и санкции.
- Пазарна нестабилност – цените на енергията и риск активи ще продължат да са под напрежение.
- Регионални заплахи – засилена активност на дронове и ракети, евентуални атакувания в Ирак, Сирия и Ливан.
Заключение
Операцията „Изгряващ Лъв“ се базира на поне правно оправдание (превантивна самоотбрана) и насочва вниманието към ядрената програма на Иран и заплахата от неговите прокси. Но тя също така крие риск от регионална дестабилизация със стратегическо отражение върху САЩ, ЕС и глобалния пазар. Най-опасната фаза е през следващите 7–10 дни, когато реакциите могат да определят дали конфликтът ще се разшири или временно затихне чрез дипломатически натиск.
Дисклеймър:
Тази статия е аналитичен преглед от редакционния екип на BurgasMedia и отразява мнението на експертна група въз основа на текущите политически, икономически и социални събития.
Представените изводи не са прогнози или фактически твърдения, а хипотетично тълкуване на възможни сценарии.
Публикацията не носи отговорност за евентуални несъответствия с бъдещи развития и насърчава читателите сами да формират мнение, базирано на проверени източници.