Процесът по приемането на еврото в България протича според предварителните очаквания, заяви гуверньорът на БНБ Димитър Радев по време на конференция. Към момента близо 85% от левовете са изтеглени от обращение, а над 7 млрд. евро вече са пуснати в паричното обращение.
Радев подчертава, че ценовата стабилност е ключова и че оценките на инфлационните тенденции трябва да се основават на изчерпателни данни и строги анализи. Той цитира данните на НСИ и Евростат, според които годишната инфлация в България през януари е около 2,3%, съответстваща на ценовите тенденции в еврозоната.
Преминаването към еврото е свързано с ограничен и временен ефект върху цените от около 0,3-0,4 процентни пункта в месечната инфлация през януари, според предварителния анализ на ЕЦБ и БНБ. Този ефект е концентриран главно в конкретни категории услуги и съответства на опита на други страни, присъединили се към еврозоната.
Радев прави разграничение между краткосрочните ефекти и дългосрочните процеси на преобразуване на цените, като отбелязва тенденцията на повишаване на някои вътрешни цени, особено в сектора на услугите. Това отразява изравняването на производителността, динамиката на заплатите и промените в моделите на потребление.
Според Радев, развитието на цените трябва да бъде в съответствие с макроикономическите фундаменти и да се осъществява в среда на по-силна конкуренция и ефективни публични институции. Той подчертава, че устойчивата ценова стабилност зависи и от качеството на институционалната рамка, последователността на политиките и предвидимостта във времето.
Членството в еврозоната изисква обща парична политика, но не премахва отговорността на национално ниво в ключови области като фискалната предпазливост и надзора. Радев обръща внимание на важността на доверието и ефективността в борбата с корупцията.
Той посочва, че европейските правила допринасят за предвидимостта на процесите, включително при политическа нестабилност. Радев заключва, че членството в еврозоната не е загуба на суверенитет, а преход към участие в обща институционална рамка. В дългосрочен план се очаква подобряване на условията за финансиране и регионално измерение за Югоизточна Европа. Резултатите ще зависят от последователността на политиките и устойчивостта на институционалната рамка.